Читать «Страхът на мъдреца (Част II)» онлайн - страница 7

Изправих се и веднага съжалих, защото така се видя колко по-висок е той от мен.

— Маерът щеше ли да ме направи водач, ако бях идиот?

Той ми се усмихна неискрено, опитвайки се да покаже, че недоволното му мрънкане през изминалите два дена е било просто някакво недоразумение.

— Не се опитвай да извъртиш нещата…

— Грешката не е твоя — вдигнах ръка аз. — Ти просто не знаеш нищо за мен. Но нека не си губим времето с това тази нощ. Всички сме уморени. Засега само искам да те уверя, че не съм глупаво богаташко синче, тръгнало да се забавлява.

Взех между пръстите си малка щипка от праханта на Темпи и се съсредоточих. Издърпах повече топлина, отколкото беше нужно, и усетих как ръката ми изстина чак до рамото.

— И също така мога да те уверя, че знам как да запаля огън.

Дървените стърготини запушиха и след това неочаквано пламнаха буйно, като запалиха и останалата част от праханта и огънят се разгоря почти веднага.

Исках да направя драматична демонстрация, така че Дедан да спре да ме мисли за някое безполезно момченце. Заради времето, прекарано в Университета, тези неща бяха престанали да ми правят впечатление. За член на Арканум запалването на огън по този начин е нещо толкова естествено, като да си обуеш ботушите.

Дедан, от друга страна, никога не беше срещал арканист и вероятно никога не се беше доближавал на по-малко от хиляда километра до Университета. Единственото, което знаеше за магията, бе дочутото от разказите край лагерните огньове.

Така че когато огънят пламна, той пребледня като лист хартия и отстъпи няколко крачки назад. Изражението му беше такова, сякаш внезапно бях призовал огнена стена като Таборлин Великия.

Тогава видях, че по лицата на Мартен и Хеспе бе изписано същото изражение — типичното винтишко суеверие. Очите им поглеждаха ту към проблясващия огън, ту към мен. Аз бях един от онези. Имах вземане-даване с тъмните сили. Призовавах демони. Ядях сиренето с кората.

Погледнах смаяните им лица и осъзнах, че каквото и да им кажа, то няма да ги успокои. Не и в момента. Затова само въздъхнах и започнах да приготвям постелята си за през нощта.

Макар онази вечер да нямаше много весели разговори около огъня, нямаше и никакво мърморене от страна на Дедан. Бих предпочел да спечеля уважението им, но и малко страх щеше да свърши добра работа, за да върви всичко гладко.

* * *

Двата следващи дни изминаха без нови представления от моя страна и помогнаха на всички да се отпуснат. Дедан продължаваше да се перчи все така безцеремонно, но спря да ме нарича „момче“ и вече не се оплакваше дори и наполовина колкото преди, затова сметнах, че съм победил.

Въодушевен от този малък успех, реших да направя опит да подхвана разговор с Темпи. Щом като щях да ръководя тази малка група, то трябваше да знам повече за него. Най-вече исках да разбера дали може да изрече повече от пет думи една след друга.

И така, когато спряхме по пладне, за да хапнем, аз се приближих до наемника от Адем. Той седеше малко встрани от нас. Не го правеше, защото беше надменен. Просто останалите говорехме, докато се храним, а Темпи просто ядеше.