Читать «Правдата на Торен» онлайн - страница 6

Не го виждах от орбита. Беше си повече село, от- колкото град, макар някога да е бил край устието на река, столица на държава, която се простирала по крайбрежието. Реката била важен търговски път, плос- кодънни лодки кръстосвали крайбрежното тресавище и превозвали хора между градовете. С течение на вековете реката се преместила и сега Орс беше бледо подобие на прежната столица. От правоъгълните изкуствени острови с мрежа от добре поддържани канали върху огромна площ беше останала нищожна част, заобиколена и пресечена от счупени, заливани от водата плочи, тук-там бяха оцелели покриви и колони, които стърчаха над калнозеленикавата повърхност през сухия сезон. Някога градът е приютявал милиони. Когато радчайските сили анексираха Шис’урна преди пет години, в Орс живееха само шест хиляди триста и осемнайсет души, а анексирането допълнително намали броя им. Макар че в това отношение Орс успя да ограничи щетите си, за разлика от други места. Веднага щом се появихме - аз под формата на своите Еск кохорти и техните декадни лейтенанти, строени по улиците на града, въоръжени и бронирани, - главната жреца на Иккт поиска среща с най-висшестоящата ни офицера, лейтенанта Оун, за която вече споменах, и предложи незабавна капитулация. Жрецата бе обяснила на последователите си какво трябва да направят, за да преживеят анексирането, и повечето от въпросните последователи наистина оцеляха. Това не се случваше толкова често, колкото би си помислил човек - винаги давахме ясно да се разбере, че по време на анексиране дори по-силна кашлица може да означава смърт, и задължително правехме показно упражнение още в първите часове на операцията, за да няма недоразумения. Уви, винаги се намираше някоя, която да се усъмни в решимостта ни.

Влиянието на жрецата се оказа впечатляващо. Градът не беше толкова малък, колкото изглеждаше на пръв поглед - по време на поклонническия сезон стотици хиляди минаваха през храмовия площад и лаге- руваха по плочите на изоставени улици. За поклонниците на Иккт Орс беше второто най-свещено място на планетата, а главната жреца беше митологична, почти божествена фигура.

В общия случай, преди анексирането да бъде обявено за окончателно приключило - което понякога отнемаше петдесет и повече години, - една от задължителните мерки беше създаването на цивилни полицейски сили. Това анексиране, на Шис’урна, беше различно - оцелелите жители на планетата получиха гражданство много по-бързо от обичайното. Никоя в администрацията на системата не вярваше, че на един толкова ранен етап местни цивилни сили ще се справят успешно с поддържането на сигурността, затова военното присъствие беше изтеглено само отчасти. Така, когато анексирането на Шис’урна бе официално обявено за завършено, повечето от личния състав на декада Еск към „Правдата на Торен“ се прибра на кораба, но лейтенанта Оун остана, останах и аз с нея като Едно Еск от „Правдата на Торен“, първа Еск единица, съставена от двайсет второстепенни сегмента.