Читать «Правдата на Торен» онлайн - страница 5

Много неща не разбирах. Вече деветнайсет години се правех на човек и би трябвало да разбирам повече, но уви.

2.

Деветнайсет години, три месеца и една седмица преди да открия Сейварден в снега бях войскови транспортен кораб в орбита около планетата Шис’урна. Войсковите кораби са най-големите кораби в радчайския космически флот, цели шестнайсет палуби една върху друга. Командна, административна, хидропонна, инженерна палуба, лечебница, по една палуба за всяка декада, жилищно и работно пространство за всичките ми офицери, които аз познавах в пълни детайли, от ритъма на дишането им до най-малкото трепване на всеки мускул.

Войсковите кораби рядко се движат. За своите почти две хиляди години съществуване аз почти не бях напускала местоположението си в една или друга система, носех се в студа на космическия вакуум, синьо- бялата Шис’урна висеше като стъклено топче под мен, орбиталната й станция пресичаше циклично орбитата ми, стотици и хиляди кораби идваха, скачваха се с мен, разкапваха се и отлитаха към някой от порталите с техните насочващи маяци. От мястото си не различавах териториалните разделения и границите по повърхността на Шис’урна, макар в тъмната й половина тук-там да светеха градове, различавах и свързващите ги шосета там, където бяха възстановени след анексирането.

Усещах и чувах - по-рядко виждах - присъствието на другите кораби. По онова време най-многобройни бяха Мечовете и Милостите, по-малки и по-бързи съдове, но имаше и Правди, транспортни войскови кораби като мен. Най-старите от нас бяха на близо три хиляди години. Познавахме се отдавна и вече нямахме какво ново да си кажем. Ако не се брои скучната рутинна комуникация, през повечето време мълчахме - като стари приятели, които не изпитват нужда да запълват тишината с думи.

По онова време още имах второстепенни и благодарение на тях можех да бъда на няколко места едновременно. Пак благодарение на второстепенните си служех в град Орс на планетата Шис’урна под командването на лейтенанта Оун, командира на Първа Еск декада.

Орс се ширеше наполовина върху подгизнала земя, наполовина в тресавище, където сградите се издигаха върху плочи, чиито основи стигаха надълбоко в калта на блатото. Зелена слуз растеше в каналите и свръзките между плочите, по носещите колони на сградите, по всичко неподвижно, до което стигаше водата през различните сезони. Вонята на водороден сулфид беше вездесъща, освен когато летните бури помитаха блатната част на града, а тротоарите потъваха до колене във вода, придошла откъм бариерните острови. Но това се случваше много рядко. Истината е, че летните бури обикновено влошаваха вонята. Охлаждаха временно въздуха, вярно, но облекчението рядко траеше повече от няколко дни. През останалото време в Орс беше влажно и горещо.