Читать «Правдата на Торен» онлайн - страница 2

Реших да не казвам нищо. След няколко секунди тя сякаш откри нещо интересно върху плота на масата. Можех да я убия на място, при това без особено усилие. Идеята ми допадаше. Но в момента основният ми приоритет беше Сейварден. Обърнах се към барманата.

Подпряла небрежно лакът на бара. тя каза, все едно не са ни прекъсвали:

- Какво е това място според теб?

- Място - отвърнах аз, здраво стъпила на езикова територия, която не изискваше родови маркери, все още, - където мога да взема шейна под наем и да си купя хипотермичен комплект. Колко?

- Двеста шени. - Най-малко два пъти над обичайната цена, без съмнение. - За шейната. Отзад е. Ще трябва да си я вземеш сама. Още сто за комплекта.

- Искам пълен - казах аз. - Да не е втора ръка.

Тя бръкна под бара и извади един комплект, печатът изглеждаше непокътнат.

- Приятелчето ти отвън не си плати сметката.

Може да лъжеше. А може и да не лъжеше. Във всеки случай сумата щеше да е пълна измишльотина.

- Колко?

Триста и петдесет.

Сигурно имаше начин да заобиколя езиково пола на барманата. Или можех да рискувам. Така де, шансът беше петдесет на петдесет.

- Много си доверчив - рекох, залагайки на мъжки пол, - щом си допуснал такъв голтак да натрупа подобен дълг. - Тук не можех да сбъркам, знаех, че Сейвар- ден е от мъжки пол. Барманата не каза нищо. - Шестстотин и петдесет покрива ли всичко?

- Ми да - каза тя. - Повече или по-малко.

- Не. Всичко. Искам да сме наясно. Защото ако някой тръгне след мен да иска още или се опита да ме обере, умира.

Мълчание. После чух как някоя зад мен изсумтя:

- Радчайски боклук.

- Не съм радчаи. - Съвсем вярно. Трябва да си човек, за да си радчаи.

- Той обаче е - каза барманата и кимна към улицата. -Ти може и да не говориш с техния акцент, но иначе вониш на Радч.

- Вонята е от помията, която сервираш на клиентите си. - Трите около масата зад мен взеха да дюдю- кат. Бръкнах в джоба си, извадих шепа чипове и ги хвърлих на бара. - Задръж рестото. - И се обърнах към изхода.

- Дано по сметката ти има пари.

- Дано шейната е там, където каза. - И си тръгнах.

Първо хипотермичният комплект. Обърнах Сейварден по гръб. Разкъсах печата, откъснах една таблетка от картата и я пъхнах в разкървавената й полузамръзнала уста. Щом индикаторът на картата светна в зелено, разгънах тънкото фолио, проверих заряда, увих Сейварден с фолиото и го включих. После отидох за шейната.