Читать «Планината Грей» онлайн - страница 5

Кармен я изведе през фоайето и навън до Броуд Стрийт. Измърмори едно тихо “съжалявам”, но Саманта не реагира. Натоварена като магаре, тя се вля сред пешеходците и пое без конкретна посока. И тогава си спомни за снимките във вестника как служители на “Лийман” и “Беър Стърнс” напускат с кашони, пълни с вещите им, като че ли сградите горят и те бягат, за да се спасят. На една снимка – голяма, на първа страница на бизнес раздела на “Таймс” – бяха увековечили брокерка на “Лийман”, която стърчеше безпомощно на тротоара и по бузите ѝ се стичаха сълзи.

Само че тези снимки вече не бяха новина, пък и Саманта не виждаше никакви фотоапарати. Тя остави кашона на земята на ъгъла на “Броуд” и Уолстрийт и зачака такси.

2

В луксозната мансарда в “Сохо”, която ѝ струваше две хиляди долара месечно, Саманта стовари на пода боклука от офиса и се отпусна тежко на дивана. Стисна мобилния си телефон, но изчака. Пое дълбоко въздух със затворени очи и донякъде се овладя. Имаше нужда да чуе гласа на майка си, за да почерпи утеха, но не искаше да звучи слаба, наранена и уязвима.

Изпита облекчение, когато внезапно осъзна, че току-що са я освободили от работа, която презира. Довечера в седем можеше да гледа филм или да вечеря с приятели, вместо да се трепе в офиса и часовникът да тиктака неумолимо. В неделя можеше да пътува извън града, без дори да се сети за Анди Грабман и за купчината документи, необходими за следващата му жизненоважна сделка. Беше се отървала от фирмения телефон – чудовището, което от три години сякаш се беше сраснало с тялото ѝ. Почувства се волна и удивително необременена.

Страхът идваше от загубата на лични доходи и внезапната промяна в хода на кариерата ѝ. Като адвокат с три години стаж Саманта получаваше 180000 долара годишно основна заплата, плюс солиден бонус. Много пари, но животът в града ги поглъщаше. Половината се изпаряваха за данъци. Тя имаше спестовна сметка, към която се отнасяше с безразличие. Когато си на двайсет и девет, неомъжена и свободна в града, когато работиш нещо, което следващата година ще ти осигури по-висока заплата и бонус, защо да се тревожиш излишно за пари? Имаше приятелка от Юридическия факултет в Колумбийския университет, която работеше в “Скъли и Пършинг” от пет години, току-що беше станала младши партньор и щеше да спечели около половин милион. Саманта беше поела по този път.

Имаше и приятели, които месомелачката изхвърляше след няма и дванайсет месеца и които е облекчение напускаха света на Голямото право. Един от тях в момента беше ски инструктор във Върмонт – бивш редактор на “Кълъмбия Лo Ривю” и беглец от “Скъли и Пършинг”, който живееше в хижа на брега на реката и рядко си вдигаше мобилния. За по-малко от тринайсет месеца се беше превърнал от амбициозен млад юрист в изтормозен идиот, който заспиваше на бюрото си. Точно преди да се намесят от, Ловешки ресурси”, той превъртя и напусна града. Саманта често си мислеше за него, обикновено със завист.