Читать «ФОР» онлайн - страница 106

– Изглеждаш... различно – казвам. Имам предвид по-възрастна, но не искам да реши, че преди е изглеждала по-млада. Може и да няма извивки на всичките места, на които по-възрастните жени имат, но е невъзможно да гледаш лицето ù и да виждаш дете. Никое дете не притежава такава свирепост.

– Ти също – отговаря тя. – Какво правиш?

– Флиртувам със смъртта – смея се. – Пия край Бездната. Сигурно не е най-мъдрото решение.

– Не, не е. – Тя не се смее. Изглежда предпазлива. От какво се пази, от мен ли?

– Не знаех, че имаш татуировка – взирам се в ключицата ù аз. Там има три черни птици. Обикновени са, но изглеждат като че ей сега ще излетят от кожата ù. – Така и предполагах. Врани.

Искам да попитам защо ù е да татуира на тялото си един от най-лошите си страхове, защо иска да носи белега на страха си завинаги, вместо да го погребе засрамена. Явно не се срамува от някогашния си живот по същия начин като мен.

Поглеждам обратно към Зийк и Шона, които са се опрели на парапета.

– Бих те поканил да се пошляеш с нас – казвам, – но не е редно да ме виждаш в този вид.

– В какъв вид? – пита тя. – Пиян ли?

– Ами, да... всъщност не. – Внезапно спира да ми е забавно. – По-скоро искрен.

– Ще се престоря, че нищо не съм видяла.

– Много мило от твоя страна. – Навеждам се по-близо до нея, отколкото бях решил, и усещам хладната, гладка и деликатна кожа на бузата ù до моята. Щях да се засрамя, че се държа толкова глупаво, толкова нахално, ако тя се беше отдръпнала дори и за секунда. Но не го прави. Даже може би се приближава още повече. – Много си хубава, Трис! – Казвам, защото не съм сигурен дали го знае, а би трябвало.

Този път тя се разсмива.

– Слушай, направи ми услуга и стой по-далече от Бездната, става ли?

– Дадено.

Тя се усмихва и за първи път се замислям дали не ме харесва. След като все още е способна да ми се усмихва, докато съм в това състояние... ами... може би ме харесва.

Знам едно нещо със сигурност: предпочитам тя, а не алкохолът да ми помага да забравям колко ужасно място е светът.

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!

На своя съпруг, на семейството (Рот-Ридз-Рос, Фич, Краус, Пакуит, Джонсън и всички останали) и на приятелите (и писатели, и не-писатели – надлъж и шир) – за постоянната подкрепа, щедрост и прошка, без които най-вероятно щях да загина. Не, сериозна съм.

На моята приятелка и агент Джоана Волп за неспирната добрина и мъдрост и за Всички Добри Неща. Катрин Тегън, приятелка и редактор, за всички видове редакторска мъдрост и много усилената работа. На целия екип на „Харпър Колинс“ за това, че не спират да са страхотни по всички възможни начини: Джоуи Типи, Ейми Райън, Барб Фитсаймънс, Брена Франзита, Джош Вайс, Марк Рифкин, Валери Шеа, Кристин Кокс, Джоан Гуарданела, Лорън Флауър, Алисън Лисноу, Санди Ростън, Даян Нотън, Колин О’Конъл, Обри Паркс-Фрийд, Марго Ууд, Пати Росати, Моли Томас, Онъли Смит, Андреа Папенхаймър, Кери Мойна, Кейти Фейбър, Лиз Фрю, Хедър Дос, Джени Шеридън, Фран Олсън, Деб Мърфи, Джесика Абел, Саманта Хагербаумер, Андреа Розен, Дейвид Улфсън, Джийн Макгинли, Алфа Вонг, Шийла Хоули, Руико Токунага, Катлийн Гаринг, Бет Ивс, Кейти Бигнел, Карен Джеконски, Шон Макманъс, Ранди Розема, Пам Мур, Розан Романело, Мелинда Уийгъл, Гуен Мортън, Лилиан Сън, Розан Лауър, Ерика Фергюсън и, разбира се, на Кейт Джаксън, Сюзън Кац и Брайън Мъри. Няма начин да имам по-прекрасно издателство.