Читать «ФОР» онлайн - страница 105

– Предай му, че съм напълно удовлетворен от позицията, която заемам в момента.

– Значи, иска да ти предложи работа, така ли?

И ето го отново подозрителното проучване, процеждащо се от устата му като слуз от нов пиърсинг.

– Така излиза.

– Но ти не се интересуваш от нея.

– Вече две години това не ме интересува.

– Е, да се надяваме, че той най-после ще го схване.

Потупва ме уж небрежно по рамото, но силата, с която го прави, едва не ме блъсва в масата. Взирам се в него, докато се отдалечава – не обичам да бъда удрян, особено от кльощави фенове на Ерудитите.

– Вие двамата... приятели ли сте? – пита Трис.

– Бяхме в една и съща група послушници. – Решавам да направя изпреварващ удар, да ги настроя срещу Ерик, преди той да ги е настроил срещу мен. – Той идва от Ерудитите.

Кристина вдига вежди, но Трис не обръща внимание на думата „Ерудит“, пренебрегва подозрението, което би трябвало да е изпълнило всяка нейна клетка след живота ù сред Аскетите, и казва:

– И ти ли идваш от друга каста?

– Мислех, че само Прямите ще ми създават грижи с техните безкрайни въпроси – отвръщам. – А сега имам и една Дървена на главата.

Точно както с Кристина преди малко, острата ми реакция цели да затръшне вратата, преди тя да бъде отворена твърде широко. Но устата на Трис се изкривява, сякаш е хапнала нещо кисело, и тя казва:

– Сигурно е така, защото си много отзивчив. Също като ложе от пирони.

Взирам се в нея и тя се изчервява, но не поглежда настрани. Има нещо в нея, което ми е познато, макар да мога да се закълна, че щях да запомня, ако някога бях срещнал дори и за секунда толкова остро момиче Аскет.

– Внимавай, Трис! – казвам. Имам предвид да внимава как говори с мен и с когото и да е в тази каста, която цени всички грешни неща и която не разбира, че когато идваш от Аскетите, да се застъпваш за себе си дори и за дреболии, е връх на храбростта.

Когато изричам името ù, осъзнавам откъде я познавам. Тя е дъщерята на Андрю Прайър. Беатрис. Трис.

„МНОГО СИ ХУБАВА, ТРИС!“

Не съм сигурен, че си спомням какво ме накара да се разсмея, но беше нещо казано от Зийк, нещо весело. Ямата се клати около мен, все едно съм в люлка. Държа се за парапета, за да запазя равновесие, и вливам в гърлото си остатъка от това, което пия.

Нападение срещу Аскетите? Какво нападение срещу Аскетите? Едва си спомням.

Е, това всъщност е лъжа, но никога не е късно да си създадеш малко комфорт, като се самозалъгваш.

Виждам руса коса в тълпата и я проследявам до лицето на Трис. Като никога тя не е облечена в няколко слоя дрехи и яката на фланелката не опира право в гърлото ù. Мога да забележа формата ù... Спри! – смъмря ме глас в главата ми, преди мисълта да продължи по-нататък.

– Трис! – Думата изскача от устата ми, преди да я спра, но така и не си правя труда да се опитам. Тръгвам към нея, като пренебрегвам втренчените погледи на Уил, Ал и Кристина. Лесно e – нейните очи изглеждат по-ярки и по-пронизващи отпреди.