Читать «Бунтовници» онлайн - страница 9

– Откакто се помним, нашата каста е в близки отношения с Ерудитите. Нуждаем се едни от други, за да оцелеем и винаги сме си помагали – започва Йохана. – Но в миналото сме имали здрави връзки и с Аскетите и не намираме за редно да отблъснем приятелска ръка, която от толкова време е протегната към нас.

Гласът ѝ е сладък като мед и така се точи – бавно и предпазливо. Отривам потта от челото си с опакото на ръката.

– Смятаме, че единственият начин да запазим отношенията си и с двете касти е като останем безпристрастни наблюдатели и спазваме неутралитет – продължава тя. – Вашето присъствие тук обаче усложнява нещата.

„Ето, започва се“, мисля си.

– Стигнахме до заключението, че при създалите се обстоятелства базата на Миротворците трябва да се превърне в убежище за членовете на всички касти – обявява Йохана. – Първо, на наша територия се забраняват оръжия от всякакъв род. Второ, в случай че възникне сериозен сблъсък – словесен или физически – всички замесени ще бъдат помолени да напуснат. Трето, конфликтът между кастите не бива да се обсъжда дори на четири очи на територията на нашата база. И четвърто, всеки, който пребивава тук, трябва да допринася с труда си за благоденствието на общността. Ще докладваме за нашето решение на Ерудитите, Прямите и Безстрашните възможно най-скоро.

Погледът ѝ се премества от Тобиас и се задържа върху мен.

– Може да останете, при единственото условие да се подчинявате на нашите правила – продължава. – Това е решението ни.

Сещам се за пистолета, който съм скрила под дюшека, за напрежението между мен и Питър, между Тобиас и Маркъс и устата ми пресъхва. Не съм чак толкова добра, че да избегна евентуални сблъсъци.

– Едва ли ще се задържим дълго тук – прошепвам нечуто към Тобиас.

Само преди миг той все още леко се усмихваше. Сега ъгълчетата на устата му са извити в горчива гънка.

– Да, едва ли.

3

Щом се прибирам в стаята същата вечер, пъхам ръка под дюшека да се уверя, че пистолетът си е още на мястото. Пръстите ми се плъзват по спусъка и гърлото ми се свива, сякаш съм получила алергичен пристъп. Дръпвам ръка и падам на колене край леглото, поемайки си мъчително въздух, докато това усещане отмине.

„Какво ти става? – поклащам глава. – Я се стегни!“

Точно така се чувствам: сякаш трябва да стегна различните си части, като че са връзки за обувки. Задушавам се, но поне се чувствам силна.

С крайчеца на окото улавям някакво движение и обръщам глава към прозореца, който гледа към ябълковата градина. Там Йохана Рейес и Маркъс Итън крачат рамо до рамо, като поспират само край лехата с подправките, за да си откъснат по няколко листа мента. Изхвръквам от стаята още преди да си дам сметка защо искам да ги проследя.

Тичам покрай стената, за да не ги изпусна. Вече съм на открито и трябва да внимавам повече. Заобикалям оранжерията от далечния край и като виждам Йохана и Маркъс да се изгубват зад една редица овошки, тръгвам крадешком покрай съседната. Дано клоните ме скрият, ако някой от двамата се обърне назад.