Читать «Застрашеният вид» онлайн - страница 11

Той кимна уверено:

— Някой трябва да почне да събира куфарите и каквото има там друго от самолета. Нали знаеш — вземаш го и го изнасяш някъде на сигурно, преди да изгори или да го отнесе приливът. Това ще улесни малко спасителите, когато дойдат да ни вземат. Можем да почнем да го трупаме до това, ниското изкривено дърво.

Фейт се колебаеше. Събирането на багажа не беше точно това, което си представяше, че трябва да се предприеме. Тя искаше да помага да се спасяват хора, не вещи.

— Ами добре — каза бавно, като погледна към дървото, което Джордж беше посочил и което беше достатъчно отдалечено от брега. — Но може би първо трябва да проверим дали някой не е ранен, и ако можем да…

— Виж, не мисля така — в тона на Джордж се прокрадна нотка на нетърпение и той я прекъсна, преди тя да довърши изречението. — Онова хлапе там долу ми каза, че онзи мъж на брега е лекар.

Фейт се опитваше да проследи жестовете му, докато той сочеше към един приятен тъмнокос млад мъж приблизително на нейната възраст, който току-що бе минал бързо покрай тях, и после към един друг мъж, който тъкмо се навеждаше над една възрастна чернокожа жена наблизо, която лежеше по очи.

— Ами виж, мен не ме бива много по медицинската част и така нататък — продължи Джордж. — Но мисля, че мога да помогна по свой начин. Ти с мен ли си?

Фейт се изкушаваше да каже не. Ами ако на някого му изтече кръвта или загине от някоя експлозия, докато те събират ръчен багаж и тоалетни принадлежности? Планът на Джордж май не беше най-добрият начин да си оползотворят времето.

— Хайде — каза Джордж грубо и се обърна да вземе една леко обгорена чанта, която се търкаляше наблизо.

Фейт пое дълбоко въздух и се зае да подреди обърканите си мисли. Не беше ли взела съвсем наскоро решението, че повече никога няма да позволи да я карат да прави неща, които не иска? После погледна към Джордж. Устните му бяха решително стиснати, но очите му се местеха непрекъснато, сякаш не искаха да се спрат дълго на нито една от ужасяващите гледки около тях.

„Вероятно той не може да разсъждава много добре в момента, осъзна Фейт. И нищо чудно, след всичко, което ни се случи“. Независимо от напереното си поведение Джордж със сигурност бе точно толкова стреснат и уплашен, колкото всеки друг от ония хлипащи и пищящи хора, които се щураха по брега. Единствената разлика беше, че бе избрал да го прикрива, като върши нещо. По-голямата сестра на Фейт беше същият тип човек. Винаги когато очакваше новини от докторите си, Гейли вършееше из къщата, чистеше я от горе до долу и си създаваше дребни занимания, които поглъщаха време, като например да подрежда тавана или да реди в бърлогата си броевете на „Нешънъл Джиографик“ по азбучен ред.

— Прав си — каза Фейт. — Събирането на багажа е добра идея. А освен това ще можем да следим, ако някой има нужда от помощта ни, нали?

Джордж изглеждаше доволен от компромиса.

— Да, разбира се. Хайде да вървим. Видях някакви работи ей там…

Фейт заситни по горещия пясък в посоката, в която той тръгна, и вдигна един кожен куфар, наполовина зарит в пясъка. Щом го пусна до дървото, забеляза едно малко гущерче, което профуча през пясъка. Тя му се усмихна и си помисли колко много приличаше на малката игла с камъчета във вид на гущерче, която Гейли носеше върху зимното си палто.