Читать «Прелестни създания» онлайн - страница 9

— Значи свири в банда?

— Не, музикантка е. Може би ще открием нещо общо, например любовта към класическата музика.

— Класическа музика? — Линк беше слушал класическа музика само в кабинета на зъболекаря.

— Да, класиката. Нали знаеш, „Пинк Флойд“, „Блек Сабат“, „Ролинг Стоунс“.

Изсмях се силно.

— Мистър Линкълн. Мистър Уейт. Извинявам се, че прекъсвам разговора ви, но искам да започна точно с вас, момчета.

Тонът на Лий беше саркастичен също както миналата година, а мазният му, преметнат на една страна перчем, жалкият остатък от косата му, и потните петна под мишниците — дори още по-противни. Подаде ни копията на същия конспект на учебния материал, който вероятно използва през последните десет години. Беше желателно да участваме и във възстановка на събития от Гражданската война. Да бе, да — „желателно“. Без това участие не завършваш по история. Щях да взема назаем униформа от някой от моите роднини, които правеха такива възстановки за забавление през почивните дни. Голям късметлия съм.

След като звънецът би, с Линк излязохме в коридора и се помотахме край шкафчетата си с надеждата да видим новото момиче. Той говореше за нея така, сякаш тя вече беше неговата сродна душа, сродната душа на бандата му и вероятно сродната душа на всичко, за което би могъл да се сети, а аз нямах никакво желание да слушам. Видяхме обаче само голяма част от тялото на Шарлот Чеиз, облечена в дънкова пола, прекалено тясна за нея. А това означаваше, че няма да разберем нищо повече до обяд, защото в следващия час учим езика на глухонемите и говоренето е абсолютно забранено. Никой не беше достатъчно добър да каже със знаци „новото момиче“, особено като се има предвид, че това е часът, посещаван предимно от баскетболния отбор на гимназия „Джаксън“.

Взеха ме в отбора в осми клас, когато пораснах петнайсет сантиметра за едно лято и се оказах с една глава по-висок от съучениците си. Освен това трябва да правиш нещо нормално, когато и двамата ти родители са професори. Оказа се, че съм доста добър в баскетбола. Звучи странно, но сякаш винаги знам къде ще хвърлят топката играчите от противниковия отбор и така си осигурих запазено място в училищния стол всеки ден. В нашата гимназия това значи много.

Днес това място струваше дори повече, защото Шон Бишъп, защитникът на отбора, беше видял новото момиче. Линк зададе единствения въпрос, който интересуваше всички момчета.

— Е, секси ли е?

— Доста секси.

— Секси като Савана Сноу или…?

Като по даден знак Савана — единицата мярка, по която се сравняват всички останали момичета в града — влезе в столовата ръка за ръка с Мразещата-Итън-Емили и всички се загледахме, защото Савана има най-съвършените крака, които някога сте виждали. Емили и Савана са като един човек дори когато не са облечени в униформите си на мажоретки. Руси коси, изкуствен тен, маркови джапанки и толкова къси дънкови поли, че могат да минат за колани. Савана е с невероятните крака, но Емили е момичето, в чието горнище искат да надзърнат всички момчета през лятото на езерото. Те сякаш никога не носят учебници или книги, само малки металически чантички под мишница, които едвам побират мобилните им телефони в редките случаи, когато Емили спира да пише есемеси и прибира задължителния си аксесоар.