Читать «Прелестни създания» онлайн - страница 11
Ками Гарсия
— И моята майка чула същото. Била се преместила преди няколко дни при стария Рейвънуд от Вирджиния или Мериленд, не си спомням точно.
Всички продължиха да говорят за нея, за дрехите и за косата й, за чичо й и какво куку ще се окаже. Това мразех най-много в Гатлин. Всеки имаше мнение за всичко, което някой друг се осмеляваше да каже, направи или — както в този случай — да носи. Аз мълчах и просто зяпах спагетите в чинията си, а те плуваха в някаква оранжева течност, която не приличаше много на кашкавал.
Две години, осем месеца и още малко. Трябваше да се махна от този град.
* * *
След часовете салонът се използваше за репетиции на мажоретките. Дъждът най-накрая спря, така че тренировката на баскетболния отбор се провеждаше навън на двора, с разнебитената му настилка и гигантските локви след сутрешния дъжд. Трябваше да внимаваме да не паднем в цепнатината, минаваща точно по средата като Гранд Каньон. С изключение на това беше хубаво да тренираме на открито, а и оттук се виждаше целият паркинг и можехме да наблюдаваме „бурния“ социален живот на гимназия „Джаксън“, докато загряваме.
В онзи ден определено бях в добра форма. Имах седем попадения от седем удара от линията на наказателното поле, но и Ърл имаше същите точки. Следваше ме по петите.
Катафалката. Застинах на място.
След това колата зави и през отворения прозорец видях момичето, което гледаше към мен. Зад гърба ми топката удари таблото, разклати коша, но влезе, после тупна на земята и отскочи към оградата.
След като колата потегли, погледнах отново към двора. Всички момчета се бяха струпали зад мен и имаха изражения на хора, току-що видели призрак.
— Това да не беше…?
Били Уотс, нашето крило, кимна, държейки се с една ръка за свързаната с вериги ограда.
— Да. Племенницата на стария Рейвънуд.
Шон метна топката към него.
— Да. Точно както казаха. Кара катафалката му.
Емъри поклати глава.
— Вярно е, че е секси. Колко жалко.
Отборът се върна обратно на игрището, но тъкмо дойде ред на Ърл да стреля и отново заваля. Трийсет секунди по-късно бяхме задени от истински порой, най-проливният дъжд, който се беше изсипвал през деня. Аз стоях там и не обръщах внимание, че дъждът се стоварваше като чук върху главата ми. Мократа ми коса се спускаше над очите и ме скриваше от другите момчета и от цялото училище.