Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 6

Джордж погледна към брат си.

— Какво си се умислил такъв? — Пресегна се, положи голямата си длан върху ръката на Джак и каза: — Знам, че си там. Ти знаеш, че съм тук. Ти си имаш твой живот. Аз — мой. Всичко е наред.

— Знам, че е наред. Знам. Имаш хубав живот, Джордж. Би трябвало да се гордееш с това.

Джордж отново отпусна глава на облегалката на шезлонга.

— Да, защо не.

— Имаш прекрасни деца. Обичат те, за тях ти си герой. А и Мерилин. Тя е страхотна.

— Семейството ми е като милиони други, Джак.

Девлин вдигна бутилката от моравата и си помисли колко мек бе станал гласът на брат му.

— Предполагам, че е така, Джордж. — Джак смукна една изгаряща глътка и погледна към брат си. — Последният мохикан, Джордж.

Джордж обърна глава към него.

Внезапно Девлин се изправи.

— Хайде, Джордж, да се омитаме оттук. Ще те водя на вечеря.

— По дяволите, краката не ме държат.

— Дрън-дрън. Давай да се чупим от тоя двор и да направим заедно нещо различно от това проклето погребение.

— Погребението свърши, Джак.

— Не и докато съм тук. Няма да ти позволя да ми стиснеш ръката, да ме потупаш по гърба, да ми обещаеш, че ще поддържаме връзка и да ме напъхаш в някое такси. По дяволите, ще прекараме поне една нощ заедно, далече от всичко това.

Джордж примигна и каза:

— Добре.

Джак поръча кола по телефона. Закле се на Мерилин, че никой от тях двамата няма да шофира и двадесет минути по-късно излязоха със залитане през вратата и се напъхаха в голямата черна кола, която ги чакаше на алеята пред гаража на Джордж.

Джак заведе брат си в „Палио“ — прочут италиански ресторант на 53-а улица. Изпиха по едно питие в бара на долния етаж, докато чакаха за маса. Вечерята им помогна да изтрезнеят достатъчно, за да се почувстват готови за още един рунд яко наливане. Тръгнаха да обикалят баровете в тази част на града.

Бяха двама зрели мъже, които говореха за един покоен баща, когото дълбоко обичаха и за когото силно тъгуваха. Двама братя, които се препъваха по улиците, без да им пука особено, че на някого това няма да се хареса. Двама определено пияни мъже, които си казваха неща и си даваха обещания, които по-късно може би щяха да признаят, но никога реално нямаше да изпълнят.

И тогава, в третия бар, Девлин видя блондинката. Беше достатъчно пиян, за да не пренебрегне внезапната непреодолима нужда от секс. Искаше да се приближи до нея, да я заведе вкъщи, да й смъкне дрехите и да проникне колкото се може по-дълбоко в нея. Толкова дълбоко, че да избяга от загубата и празнотата.

В хубавата му външност и пияната му откровеност имаше толкова сила и енергия, че когато попита, момичето просто каза:

— Защо не.

Джак се заклатушка към Джордж, който мяташе стрелички с трима мъже. Когато му каза, че си тръгва, брат му отначало придоби объркан и разочарован вид. Но когато посочи към блондинката, Джордж се усмихна, шляпна го по гърба, пожела му успех, а сетне се заслуша внимателно в указанията, които Джак му даваше, докато му оставяше ключовете и му описваше как да стигне до студиото.