Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 190

Набитият детектив се върна на мястото си. Дарил и Месина се приближиха до масата. Докато повечето очи бяха впити в Дарил, Джеймс Пони незабелязано влезе в заведението откъм Южен Сентръл парк и седна на бара. Парченцата от една изключително опасна мозайка започваха да застават на местата си.

Дарил стигна до масата и Девлин се изправи.

Уекслър посочи към четвъртия стол и каза:

— Седни, мила моя. Изживя тежко премеждие, но вече почти сме свършили.

После се обърна към Месина:

— Ще бъдеш ли така любезен да седнеш хей там до вратата? И внимавай. Може да ми потрябваш.

Девлин се усмихна на евтиния гел за коса на Месина, докато биячът се отдалечаваше от тях. Той хвърли поглед към огромния му гръб и мускулестия му врат и му се прииска да го застреля в главата.

Всички седнаха и Девлин попита Дарил:

— Добре ли си?

— Не. Не съм добре. Трябва да се махна от тук и да ида на лекар.

— Дарил, съжалявам… — започна той.

— Зная — прекъсна го тя. — Зная. Ти ме предупреди, аз сама се замесих. Сега не искам да разговаряме за това. Просто искам всичко да свърши и да се махна от тук.

Изведнъж Сюзън почервеня от гняв и яростно попита Уекслър:

— Какво, по дяволите, си направил с нея?

— Мислех си, че не си говорим.

— Какво си направил с нея?

— Аз ли? Не съм й направил нищо. Направи й го онзи човек, който седи хей там. Само й счупи кутрето. — Уекслър сви рамене. — Само едно кутре, счупено на две. По козметичната скала на живота, това определено е нищо. Можех да го накарам да й счупи много повече, но г-ца Оустън ни оказа огромно съдействие. Веднага ми каза каквото исках, така че не се наложи да хвърляме излишна енергия. Нали така, г-це Оустън?

— Кога ще се махна от тук? — попита Дарил.

Сюзън се пресегна през масата и хвана ръката й.

— Веднага — рече тя.

— Не бързай толкова, Сюзън — вече по-рязко каза Уекслър. — Двамата с господин Девлин имаме малко мъжка работа и вие също няма да си тръгнете.

Сюзън и Дарил понечиха да се изправят. Девлин хвана и двете за китките и леко ги дръпна.

— Спокойно. Всичко ще е наред.

— А, ето — виждате ли — каза Уекслър, — господин Девлин е много по-опитен в тези вълнуващи размени на заложници. Хайде да чуем какво има да ни казва, момичета.

Дарил стисна зъби и втренчи поглед пред себе си. Девлин ясно виждаше, че тя няма да издържи дълго. Сюзън изглеждаше готова да издере очите на Уекслър.

Девлин погледна право към Уекслър.

— Никой няма да си тръгне, освен жените — рече той. — Те ще станат и заедно ще излязат от тук. Двамата с теб ще останем и ще си довършим работата.

Уекслър прехапа устни, подпря брадичката си на пръсти и се втренчи в него. Сложността на положението му доставяше удоволствие.

— Не зная, господин Девлин. Това ми се струва доста внезапно. Имам още работа за уреждане с г-ца Ферленгети. Предпочитам да не ми се налага после да я търся.

— Робърт — каза Сюзън, — ти знаеш къде живея. Няма да се налага да ме търсиш. Тръгвам си и взимам Дарил със себе си.