Читать «Лично правосъдие» онлайн - страница 189

Девлин се върна при Сюзън и зачака. Няколко минути по-късно барманът пристигна с две чаши, пълни с лед, каничка с портокалов сок и две малки бутилки сода — всичко грижливо подредено върху поднос с корково дъно.

Преди да налее портокаловия сок, от фоайето на хотела се появи Робърт Уекслър. Беше сам.

Докато Уекслър се приближаваше, усмихнатият и общителен барман напълни чашите с бълбукаща смес от сода и сок.

Уекслър носеше лек костюм, синя риза и червена фльонга вместо вратовръзка с подходяща кърпичка, пъхната в джоба на гърдите му. Изглеждаше така, сякаш нямаше проблеми.

Девлин го проследи с поглед и усети, че капанът се затваря.

Уекслър седна на масата с надменна усмивка на лице и каза на бармана:

— И за мен същото, добри ми човече. Изглежда много освежаващо.

Барманът приключи със сервирането.

— Да, сър — отвърна той. Изглежда видът на Уекслър му се понрави. Съвършеният джентълмен за „Оук рум“.

Уекслър се усмихна на Сюзън.

— Добър вечер, скъпа — рече той. — Как си?

— Чудесно — каза тя, без да отвръща на усмивката му.

Уекслър изчака малко и продължи:

— Колко мило. Като че наистина си трезва, Сюзън. Възможно ли е?

— Не е твоя работа, Робърт.

— О, господи, освен курса по трезвеност си изкарала и подготовка по самоувереност. А, и си боядисала косата си. Колко вдъхновяващо!

Девлин прекъсна подигравките му.

— Сюзън е тук, къде е Дарил Оустън?

Уекслър го погледна така, сякаш едва сега забелязва, че седи там.

— О, господин Девлин. Как сте? Какво питахте?

— Къде е Дарил Оустън?

— Още ли не е дошла? — невинно рече Уекслър.

— Уекслър, не съм в настроение за глупостите ти. Мислех си, че вече сме наясно.

— Аз съм наясно. Ти си онзи, който е прекалено тъп, за да разбере какво става. Знаеш ли, Девлин, честно казано, ти ме разочароваш.

— Уекслър, ако Дарил не се появи веднага, двамата със Сюзън си тръгваме и ти ще си първият, когото ще убия, ако някой се опита да ни спре.

— О, колко мъжествено. Толкова си едър и силен. Това ли те привлича в него, Сюзън?

— Робърт, не искам да говоря с теб. Престани да се правиш на глупак, иначе се махам от тук и не давам пукната пара дали на някого няма да му хареса.

Уекслър я погледна за миг и реши, че не блъфира. Сюзън наистина се беше променила. Той се извърна от нея и рече:

— Заплахи. Ултиматуми. Вие двамата сте страхотни дипломати, а?

Сюзън се изправи, но Уекслър я хвана за ръката.

— Добре, добре. Достатъчно. Майната ти, щом не разбираш от няколко цивилизовани закачки. Сядай и да свършваме с това.

Сюзън силно дръпна ръката си и бавно седна на стола си. Уекслър се обърна и даде знак на набития детектив до изхода към фоайето. Мъжът се изправи и излезе. След няколко секунди отново се появи с Дарил и Месина.

Дарил изглеждаше отслабнала и измъчена. Месина вървеше зад нея. Гадната му ухилена физиономия и огромното му тяло като че ли заплашваха всички в бара.

Ръката на Дарил висеше на превръзка. Дланта й бе гипсирана и изглеждаше несъразмерно голяма и гротескна. Това я караше да изглежда наранена и уязвима. Девлин си помисли за болката, която й беше причинил Уекслър. Болка, която той по никакъв начин не се бе опитал да предотврати. Появата на Дарил като че ли вдъхна на Уекслър още по-голяма увереност.