Читать «Луциан» онлайн - страница 226

Възприех всички тези детайли за секунди.

Беше като театрална пиеса, в която режисьорът беше заповядал на актьорите да замръзнат на сцената.

Единственото нещо, което се движеше, беше семейство Симпсън на телевизионния екран, които явно седяха в своята студена стая, защото тракаха със зъби.

— Татко, замръзвам — цвърчеше Барт Симпсън с гласа си от комикса.

— Не се тревожи, дете — отговори баща му Хоумър и му подаде чифт вълнени чорапи и суичър с качулка. — Тези вълнени чорапи и този суичър ще те сгреят.

Врещенето на съпругата на Хоумър беше заглушено от високото гласче на моята малка сестра.

— Татко, този ли е убиецът? — попита Вал, като посочи с пръст Луциан измежду краката на Фей.

От телевизионния екран Хоумър Симпсън отговори:

— Смятах, че глобалното затопляне ще се занимае с това. Точно сега Ал Тор не може да направи нищо.

— Фей, моля те — чух Мишел да вика с пронизителен глас, — заведи Вал горе, чуваш ли?

Фей моментално се обърна и взе Вал на ръце, която се съпротивляваше, мятайки се и пищейки, и излезе с нея от кухнята.

Погледнах безпомощно подире й.

Баща ми изключи телевизора с дистанционното. Фамилия Симпсън изчезна. Настъпи необикновена тишина.

— Татко, трябва да говоря с теб.

Това мое изшептяване прокънтя в ушите ми.

Баща ми се повдигна толкова бавно, че ми се стори, че никога няма да спре. Ризата му беше закопчана накриво. Ненадейно си спомних, че тази риза му я бяхме купили с Яне преди години от Шанцата, в Хамбург.

„Толкова му отива — беше казала тя. — Засилва блясъка на очите му.“

Сега очите му бяха кръвясали. Той постави длан върху масата, после помете с един-единствен замах бутилката водка, чашата и паничката с фасове. Пепелта се разнесе из въздуха. Угарките паднаха на пода, където се разпръснаха, образувайки неправилна фигура. Чашата се строши на хиляди парченца. Част от тях полетяха към полицата, а другите се плъзнаха като ледени кристали по пода. Пепелникът се разцепи на две големи части. Звукът беше различен от този на счупено. Беше по-ясен и по-кънтящ.

Единствено бутилката водка остана цяла. Тя се изтъркаля по гладкия кухненски под и се спря на няколко метра от краката ни.

Усетих Мишел зад гърба си. От нея се излъчваше студенина и когато се вгледах в лицето на баща си, осъзнах каква ужасна грешка съм направила, като съм се появила тук с Луциан.

— Татко, моля те, изслушай ме — започнах отново аз.

Езикът ми беше като парализиран. Баща ми ме отряза, преди да кажа и дума повече.

— Не, Ребека — каза той. Звучеше толкова спокойно, че ме обзе паника. — Не желая да чуя нищо от теб. Нито една дума.

Той пристъпи към Луциан, който все още стоеше като закован до мен.

— Остави я — изсъска той и сви ръката си в юмрук. — Долу ръцете от дъщеря ми, веднага!

— Не, сър — гласът на Луциан прозвуча още по-спокойно от този на баща ми. — И ако не желаете да изслушате дъщеря си, то ще изслушате мен.

— Струва ми се, че не сме се разбрали добре.

Юмрукът на баща ми излетя напред, но вместо да удари Луциан в лицето, се заби в яката на якето му. Той го разтърси и едновременно разтърси и мен. Чувствах как цялото ми тяло вибрира. Ледените пръсти на Луциан държаха здраво ръката ми. Сякаш се беше концентрирал единствено върху това, да не ме пусне.