Читать «Игра на смърт» онлайн - страница 7

— Ранена ли сте? — чу го да я пита и се остави да я отведе до бордюра, където внимателно й помогна да приседне.

Тя продължи да клати глава:

— Не, не, струва ми се, че не…

Той коленичи и я погледна внимателно, като постави ръце на раменете й.

— Познавахте ли жената, която беше убита в колата? — попита той, изговаряйки думите бавно и ясно. Тъмната му коса беше покрита с фин пласт бяла прах, както и дрехите му. Струйка кръв бе потекла по бузата му от порязаното място под едното му око.

Той избърса с ръка бузата си.

— Нищо ми няма — рече мъжът, като избърса кръвта в крачола на панталона си. — Помните ли жената, която се взриви? — настойчиво повтори той.

Тя само го гледаше втренчено, без да е в състояние да му отговори.

— Познавахте ли я? — пак попита той.

Лекси бе искрено смаяна, макар че точно в този момент беше завладяна от някакъв инстинкт, или, както си припомняше няколко часа по-късно, от чувството за надвиснала опасност. Кой беше той? Какво го интересуваше? Единственото нещо от значение бе, че бебето беше невредимо в ръцете й. Тя реши да рискува и отговори.

— Не — каза тя. — Не я познавах.

На лицето му просветна искра на озадаченост, изпита смут дали да продължи да настоява. Реши да игнорира отговора й, защото прецени, че тя е в шок, и пак попита:

— Сигурна ли сте, че и вие, и детето сте добре?

Отговорът й бе толкова бърз и така естествен, че изненада дори самата нея.

— Добре сме — каза тя, съзнавайки, че „тя“ е станала „ние“.

Едната й ръка беше на повитото с пелени дупе на детето, другата — в основата на главичката му. Тя бавно поклати глава.

— А какво… какво се случи? — започна тя, внезапно объркана.

— Стана взрив — бързо каза той и се изправи, — кола бомба…

Тя кимна, очите й широко отворени от ужас. Разбира се, че го знаеше, но й беше необходимо да го чуе. Нещо липсваше, макар че тя не успя да осъзнае какво в продължение на няколко объркани секунди. Погледна надолу и видя, че чантичката й все още стоеше плътно пристегната към кръста й. Кредитни карти, пари, паспорт, мобилен телефон, помисли си тя, всичко беше при нея, непокътнато. Внезапно образът на урната проблесна в главата й.