Читать «Игра на смърт» онлайн - страница 6

Малцина от обядващите бяха имали късмета на Лекси и бебето, а също и на Реми. Като по чудо, докато Лекси се бе намирала в затворената зона за хранене, Реми се бе оказал настанен до носеща стоманена греда, един конструктивен детайл, който беше спасил живота му. Фотографиите на Версаче, които седяха на съседната маса, се бяха преобразили почти изцяло в червена кръв, а келнера го нямаше никакъв. Дебелият мъж лежеше проснат на пода със смъртоносна рана на главата, а ливанските матрони, все едно че си бяха останали в центъра на Бейрут. От четиримата иранци двамата, които бяха седяли най-близо до дебелия мъж, бяха превърнали добре поддържаните си съпруги в богати вдовици, докато другите, които бяха оцелели, щяха да заминат със семействата си за Бевърли Хилс следващата седмица, предпочитайки да поемат риска на по-естествените природни бедствия като земетресения, свлачища или горски пожари. Що се отнася до германския туристически автобус, паркиран на ъгъла, онези туристи, които се бяха оплаквали, че местата им са отзад, далече от панорамната гледка на предното стъкло, те бяха останали последни да слизат и следователно успяха пак да се качат вътре, след като прахта се слегна, със собствените си крака. Останалите бяха платили скъпа цена за превъзходната си гледка към архитектурата на Париж.

Като прекоси терасата, Лекси си наложи да не гледа към онези, които не бяха пощадени. Когато стигна до тротоара, наложи й се да мине покрай горящите останки на колата. Приближавайки се, видя части от тяло, крак и ръка, които се бяха заклещили между таблото и кормилото, както и един труп и една глава, които бяха преминали през предното стъкло и се бяха приземили безцеремонно по средата на уличното движение. Беше като сън. Застанала там, без да е в състояние да се откъсне, Лекси за миг се почувства в твърде голям шок, за да направи връзката между обезглавения труп с откъснати крайници на жената и бебето, което тя сега носеше сякаш беше нейно. Само преди минути жената бе жива, въвлече я в разговор и я молеше да вземе детето й при това — или поради едно ужасно стечение на обстоятелствата, или поради предумишления акт, който бе твърде потресаващ, за да го предположи. Лекси бе завладяна от паника. По гърба й изби пот. Полазиха я тръпки. Не беше подготвена за такова нещо. Не беше достатъчно смела, за да го преживее. След това, също така внезапно, страхът й отмина и се почувства цялата завладяна от пристъп на вина. Тя отчаяно се опитваше да се успокои, застави се да си припомни звуците, които беше чула само мигове преди взрива — птиците, пляскащи с крила, листата, падащи от дърветата, звънтежа на стъклото, което наподобяваше дрънченето на ледени кубчета в празни водни чаши. За да се успокои и за да успокои бебето, тя му каза няколко утешителни думи в малкото ушенце, като постави присвитата си длан под пухестата му главичка и притисна устните си към бузата му. Детето престана да плаче. Докато вървеше, опитваше се отчаяно да възприеме чудодейното си избавление и внезапно почувства, че някой я извежда настрани от горящата купчина метал. Оглеждайки се разтревожено, видя, че е същият онзи мъж, който бе седял до нея преди експлозията.