Читать «Игра на смърт» онлайн - страница 23

— Стига де…

— Марти се обади днес сутринта — внезапно каза гостът.

Реми се присегна към кутията с цигари на масата. Гласът му прозвуча хладно и незаинтересувано.

— Всеки си има свое предпочитано оръжие. — Той изпусна струйка дим и добави: — За Марти това е телефонът.

Няколко дни преди трагичната случка Марти бе започнала да звъни на Реми в Берлин, молейки го да се прибере у дома — за една нощ, за седмица, завинаги, като се кълнеше, че е готова да приеме емоционалната му отчужденост в замяна на физическото му присъствие. Когато не й затвореше телефона, без да каже нито дума, той й обещаваше да й се обади. Никога не го направи. За него беше цяло изтезание дори само да чува гласа й, защото му напомняше единствено за това, че тя му е родила детето, което той обичаше повече от самия живот.

— Иска да те види.

Реми не каза нищо.

— Защо се държиш така сурово с нея?

— Тя не ме интересува.

— Итън, както знаеш, го е родила тя.

Очите на Реми се напълниха със сълзи.

— Не мога да й помогна. Аз дори на самия себе си трудно мога да помогна.

Реакцията на Стария бе незабавна.

— Нека тогава аз да ти помогна.

— Можеш ли да ми помогнеш да разбера защо седемнадесетгодишният ми син е мъртъв?

— Никой не може да ти помогне да разбереш такава безсмислена трагедия — тихо каза Стария.

— Какво ще ми предложиш?

— Надежда. Въпреки всичко, което изпитваш точно сега, след време раната ти ще зарасне.

— Такава рана никога не може да зарасне!

— Това зависи от теб.

— Никой вече не може да зависи от мен — кротко каза Реми. — Не го ли знаеш? На мен не може да се разчита.

Синът му беше починал преди близо година, блъснат безсмислено от някаква кола на отбивката на германския аутобан, жертва на злополука, при която извършителят беше избягал от местопроизшествието. Реми още не знаеше кой беше убил сина му. Очевидно, след като шофьорът бе избягал от мястото, той е бил обладан от страх — и така и не беше заловен. Момчето беше останало в кома цял месец. А Реми взе решението да бъде изключена системата за поддържане на живота му.

Стария въздъхна и когато заговори, гласът му беше благ.

— Аз разчитам на теб — само каза той. — Ти си най-добрият, когото познавам. — Стария се наведе, за да докосне Реми по рамото. — Имай малко вяра.

— От кога Бог е влязъл в твоя речник?

Стария се облегна назад и въздъхна.

— Откакто Библията и Корана станаха част от ежедневното ми четиво. Тъй като съм принуден да разбера тези откачалници, които убиват хора в името на Бога. Аз все по-често се улавям, че подлагам на съмнение цялата представа за Бога, като някой, който седи на високо и режисира всичко като някой божествен Сесил Б. Де Мил. Нека си остане между нас, но тези смахнати съсипаха представата за религията у всички ни. — Гласът на Стария се сниши, за да подчертае мисълта му. — Вярата е нещо объркващо, също толкова объркващо, както и опитите да се разберат всички причини, поради които биват убивани невинни хора.

В гласа на Реми се долови лека острота.

— Аз не бих поставил въпроса точно така — възрази той.

Стария имаше безразличен вид.