Читать «Игра на смърт» онлайн - страница 21

Бе изминал един месец и урната с прахта на Ник стоеше върху полицата над камината в стаята, която някога им беше спалня. Тя имаше дълг към него — да го погребе по начина, по който той бе пожелал, но не можеше да събере смелост да замине за Париж и да пръсне прахта му по Шан-з-елизе. Една вечер, когато най-сетне й се бе приспало, телефонът иззвъня. Тя машинално вдигна слушалката. Беше Сорша.

— Кога ще си идваш у дома — бе я попитала майка й с тревога в гласа. — Не можеш да стоиш вечно там.

На Лекси не й беше минавало през ума, че може да направи точно това.

— Защо?

За миг Сорша се поколеба.

— Ами, най-напред, защото ми е мъчно за теб, а на второ място, като стоиш там сама с това, нищо няма да промениш.

Лекси не знаеше как да отговори на това. Имаше толкова много спомени, някои от тях болезнени, други горчиви, всичките прикриващи неясния гняв, който тя веднъж се бе опитала да определи. Истината беше, че Лекси нямаше никакво желание да се връща у дома, макар че съзнаваше, че като отлага пътуването от Монтрьо за Париж, тя фактически отлага неизбежното — да се завърне в Ню Йорк и да продължи живота си.

— Работя по въпроса — отговори сънливо Лекси. — Вече почти имам готовност да си тръгна оттук.

— О, Лекси — каза Сорша. — Не си причинявай такива неща. Изпълни желанията му и се прибери у дома.

Естествено, че щеше да изпълни желанията на съпруга си. Нима не го бе правила винаги досега?

Шеста глава

Малко след изгрев-слънце Реми бе събуден от някакъв дразнещ звук. Някой натискаше продължително звънеца на вратата. В началото Реми вмъкна този звук в съня си. Беше последвал жената с бебето до порутения жилищен блок близко до Латинския квартал. В съня си той бе изтичал нагоре по стълбите след тях, беше стигнал до вратата и бе натиснал продължително звънеца. Тъкмо тази настойчивост на звъненето го събуди от дълбокия сън. За миг той реши да не отваря, но внезапно си спомни. Скочи от леглото само по боксерки, бързо отиде до вратата, погледна през тесния отвор на металната шпионка, преди да отключи и да отвори рязко вратата.