Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 94

- Не, не искаш. - Мари-Линет каза, нестабилна заради целувките.

- Искам. Искам.

Но не можеше да помогне, и Мари-Линет знаеше, че и той знае. Проблемът не беше само какво беше той, беше какво беше сторил, и това което щеше да направи. Беше виждал прекадено много от тъмната страна на живота, за да бъде нормален човек. Характера му вече беше формиран, и тя не беше сигурна, че той може да се пребори с него.

- Повярвай ми. - каза той, сякаш можеше да я чуе.

Мари-Линет не можеше да каже да или не. Затова направи единственото нещо, което можеше да направи -тя повдигна главата си. Неговите устни бяха на правилното място, за да срещнат нейните. Електрическите искри вече не бяха болезнени, осъзна тя, и розовата светлина можеше да прекрасна. Точно тогава всичко беше топло и сладко и странно спокойно.

И тогава, зад тях, някой почука на вратата. Мари-Линет и Аш подскочиха и се разделиха. Те се погледнаха, изплашени, емоциите все още не бяха напълно прикрити, и тогава Мари-Линет осъзна къде беше. Тя се засмя, както и Аш.

- Излезте. - те казах заедно.

Марк и Джейд се появиха. Роуан и Кастрел бяха зад тях. Всички те стояха на верандата, избягвайки дупката. Всички се усмихнаха на Аш и Мари-Линет, който накара Мари-Линет да се изчерви.

- Довиждане. - тя каза с равен глас на Аш.

Той погледна към нея за един дълъг момент, след това погледна към пътя зад него. След това се обърна и тръгна.

Мари-Линет го наблюдаваше, прикривайки сълзите си. Все още не можеше да се остави да му повярва. Но нямаше нищо лошо в това да се надяваш, нали? Да си мечтаеш. Дори мечтите никога да не можеше да се сбъднат... Джейд ахна.

- Вижте!

Всички видяха, и Мари-Линет почувства как сърцето й подскочи. Пътека от светлина, блестеше в тъмнината на североизток. Не малка падаща звездичка, а огромен зелен метероид който прекоси половината небе, хвърляйки искри. Беше точно над пътя на Аш, сякаш осветявайки му го.

Късен Персеид. Последния от летните метероиди. Но приличаше на благословия.

- Бързи, бързо, пожелай си нещо. - Марк казваше на Джейд нетърпеливо. - Пожелай си нещо и ще се сбъдне.

Мари-Линет погледна към развълнуваното му лице, и начина по който очите му блестяха. До него, Джейд пляскаше с ръце, нейните очи бяха разширени от възхищение.

Толкова се радвам, че си щастлив, Мари-Линет си помисли. Желанието ми за теб се сбъдна. Затова сега може да си пожелая нещо за себе си.

Пожелавам си... пожелавам си...

Аш се обърна и й се усмихна.

- Ще се видим другата година. - каза той. - С повалени дракони.

Той тръгна към пътеката до пътя. За момент , на тъмната виолетова светлина, наистина заприлича на рицар тръгнал в търсене на приключения. Странстващ рицар с блестяща руса коса и без оръжия, отивайки в много тъмната и опасна пустош. Тогава той се обърна и вървейки назад помаха, което развали ефекта.

Всички извикаха „довиждане”.

Мари-Линет можеше да ги почувства около себе си, брат й и трите кръвни сестри, цялата им излъчваща топлина. Игривата Джейд. Яростната Кастрел. Мъдрата и нежна Роуан. И Марк, който вече не беше тих и самотен. Тайги се въртеше в краката й, играейки си.