Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 90

Глава седемнадесета

- Е, тя не казваше на други хора нищо, но разбра властта на Нощния Свят. - Аш каза с най-мързеливия си, безразличен глас.

Куин каза кратко - Как?

Беше Понеделник, късния следобед и слънцето светеше през западния прозорец на Фермата Бърдок. Аш носеше чисто нова риза, купена от магазина на Бриар Крийк, поло с дълги ръкави, които покриваха почти зарасналите му белези по гърлото и ръцете. Дънките му бяха бели, косата му беше вчесана назад, и той играеше ролята на живота си.

- Тя знаеше за разбеснелия се върколак и не каза на никой за него.

- Значи тя е била предател. И какво направи?

Аш се поколеба.

- Намушках я.

Куин се засмя на глас.

- Не, наистина. - Аш каза сериозно, гледайки в лицето на Куин, с големи невинни очи - вероятно сини. -Виждаш ли?

Без да сваля погледа си от този на Куин, той вдигна розово-зеленото наметало от дивана. Веждите на Куин се вдигнаха нагоре.

Той зяпаше Леля Опал за момент, която беше изчистена и никога нямаше да може да се предположи, че някога е била погребана, и която имаше вместо парче от оградата в гърдите си - кол.

Куин преглътна. За първи път Аш го видя разколебан.

- Наистина си го направил. - каза той. Можеше да се чуе уважения в гласа му, и определено шок.

- Знаеш ли, Куин, не мисля че си толкова корав, на колкото се правиш. Все пак, без значение колко много се опитваш да се държиш като Старейшина, ти си само на осемнадесет. И винаги ще си на осемнадесет, а следващата година може би ще съм по-голям от теб

- Ами. - Куин каза, мигайки многократно. - Ами. Е... трябва да ти го призная.

- Да, просто реших че най-доброто нещо, което мога да направя е да оправя цялата ситуация. Тя се разпростираше, нали знаеш.

Тъмните очи на Куин се разшириха внезапно.

- Трябва да призная - не мислих, че си толкова жесток.

- Трябва да направиш, това което трябва да направиш. Заради честа на семейството, разбира се.

Куин прочисти гърлото си.

- Значи... какво стана с върколака?

- О, погрижих се за това, също. - Аш промърмори и вдигна кафяво покривало.

Вълкът беше овъглено и грозно тяло. Мари-Линет беше изпаднала в истерия, когато Аш настоя да го изкарат от колата, и ноздрите на Куин се разшириха като го видя.

- Съжалявам, мирише на изгоряла коса, нали? И аз се изгорих малко, докато го държах в огъня...

- Изгорил си го жив?

- Ами, това е един от традиционните методи...

- Просто върни одеялото, може ли?

Аш върна одеялото.

- Затова, виждаш ли, за всичко съм се погрижил. Няма намесени хора, няма нужда от избиване.

- Да, добре... - очите на Куин бяха все още върху одеялото. Аш реши, че момента е правилен.

- И между другото, оказва се че момичетата са имали напълно легална причина да дойдат тук. Просто са искали да се научат да ловуват. Няма нищо нелегално в това, нали?

- Какво? О. Не. - Куин погледна към леля Опал, след това най-сетне погледна към Аш. - Значи те се връщат, сега, когато вече са се научили.

- Ами, евентуално. Все още не са се научили напълно... затова остават.