Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 64

Освен това, тя беше уплашена. От това което беше там в света - и от себе си.

- Опасно е. - тя каза на Марк. - Не виждаш ли? Забъркахме се в този Нощен Свят - и това е място, където лоши неща се случват. Не просто лоши, като бягане от час.

Лоши като...

... бели зъби на лунна светлина...

- Като получавайки смъртна присъда. - Мари-Линет каза. - И това е сериозно, Марк. Не е като по филмите. Марк я зяпаше.

- Да, но ние знаехме това вече. - тонът му казваше „Каква е голямата работа?”

И Мари-Линет не можеше да обясни. Тя се изправи рязко.

- Ако отиваме там, по-добре да се размърдаме. - тя каза. - Почти един часа е.

Сестрите и Аш чакаха пред Фермата Бърдок.

- Ти и Марк можете да седите отпред при мен. - Мари-Линет каза на Джейд, не поглеждайки към Аш. - Но не мисля, че трябва да носиш котката.

- Котката идва. - Джейд каза равно, влизайки. - Или аз не идвам.

Мари-Линет включи колата на скорост и потегли.

Когато стигнаха до малки сгради на Главната Улица, Марк каза:

- И ето го, Бриар Крийк в целия си блясък. Обичаен Петъчен следобед, с абсолютно никой на улиците.

Той не го каза с обичайната си горчивина. Мари-Линет погледна към него и видя, че той говореше на Джейд. И Джейд оглеждаше с интерес, въпреки ноктите на котката забити във врата й.

- Има някой на улицата. - тя каза весело. - Това е онова момче Вик. И другото, Тод. И възрастни. Мари-Линет забави, докато минаваше покрай офиса на шерифа, но не спря докато не достигна бензиностанцията на съседния ъгъл. Тя излезе и огледа съседната улица небрежно.

Тод Акърс беше там с баща си, шерифа и Вик Кембъл беше там с баща си. Г-н Кембъл имаше ферма източно от града. Те всичките влизаха в колата на шерифа, и те всичките изглеждаха много развълнувани. Бъни Мартен стоеше на тротоара и ги наблюдаваше как тръгват.

Мари-Линет почувства малък прилив на страх. Това става когато пазиш ужасна тайна, помисли си той. Тревожиш се за всичко, което се случва, и се чудиш дали е свързано с теб, и дали ще те хванат.

- Хей, Бъни! - извика тя. - Какво става?

Бъни погледна назад.

- О, здрасти, Мер. - тя тръгна бавно - Бъни никога не бързаше - към съседната улица. - Как си? Те просто отиват да проверят онази история с коня.

- Каква история?

- О... не си чула? - Бъни гледаше зад Мари-Линет сега, към Марк и четирите странника, които излизаха от колата. Изведнъж сините й очи се разшириха и тя се протегна, за да придаде повече обем на русата си коса. Чудя се кой ли е видяла, Мари-Линет си помисли иронично. Кой ли може да е?

- Здрасти. - Аш каза.

- Не сме чули за историята с коня. - Мари-Линет каза, нежно и навреме.

- О... ъм, един от конете на г-н Кембъл си прерязал гърлото на оградата мината нощ. За това си говорят всички тази сутрин. Но точно сега, г-н Кембъл дойде в града и каза, че той не мисли че оградата е била виновна. Той мисли... че някой го е направил нарочно. Срязал е гърлото му и го е оставил да умре.