Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 37

- За малко да ми докараш сърдечен удар! - каза тя. - Винаги ли се промъкваш зад хората така?

Тя очакваше някакъв наперен отговор в шеговит стил или в стил „хей-бейби”. Но Аш само й се намръщи.

- Не. Какво правиш тук?

Сърцето на Мари-Линет пропусна няколко удара. Но чу собствения си глас как отговаря спокойно.

- Наблюдавам звездите. Правя го всяка нощ. Може да искаш да си отбележиш това за полицията.

Той погледна към нея, след това към колата й.

- Наблюдаваш звездите?

- Разбира се. От онзи хълм. - тя посочи.

Сега той гледаше към камерата около врата й.

- Без телескоп. - коментира той скептично. - Или той е в колата?

Мари-Линет осъзна че все още държи ключовете, готова да отвори задницата на колата.

- Тази вечер не взех телескоп. - тя заобиколи до страната за пасажерите, отключи вратата, и се протегна за да изкара бинокъла си. - Не ти е нужен телескоп, за да наблюдаваш звездите. Можеш да виждаш достатъчно добре и с тези.

- О, наистина?

- Да, наистина. - сега, това беше грешка, Мари-Линет си помисли, внезапно развеселена. Държиш се така сякаш не ми вярваш... само почакай.

- Искаш ли да видиш светлина от четири милиона години? - каза тя. След това, без да го изчака да отговори: - Добре. Погледни на изток. - тя завъртя пръста си към него.

- Ето, вземи бинокъла. Погледни към онази линия от дървета на хоризонта. Сега нагоре... - тя го насочваше, като сержант. - Сега виждаш ли яркия диск с нещо подобно на мъгла около него?

- Ъм. Да.

- Това е Андромеда. Друга галактика. Но ако се опиташ да я видиш през телескоп, не можеш да я видиш цялата. Гледайки през телескоп към небето е сякаш да гледаш през сламка. Това е цялата траектория която имаш.

- ... Хубаво. Добре. Права си. - той започна да сваля бинокъла. - Виж, можем ли да отложим гледането на звездите за минута? Исках да говоря с теб...

- Искаш ли да видиш центъра на галактиката? - Мари-Линет го прекъсна. - Обърни се на юг.

Тя направи всичко по силите си, освен физически, да го накара да се обърне. Не смееше да го докосне.

Вече прекалено много адреналин течеше по вените й - ако се докоснеха, можеше да стане супер критично количество и да експлодира.

- Обърни се. - каза тя. Той затвори очите си за малко, след това се обърна, вдигайки бинокъла отново.

- Трябва да гледаш към съзвездието Сагитариус. - тя продължи с инструкциите. - Виждаш ли това? Там е центъра на Млечния Път. Където са всички звездни облаци.

- Колко хубаво.

- Да, хубаво е. Добре, погледни нагоре и на изток и би трябвало да видиш малко мъгливо сияние...

- Розовото?

Тя го погледна бързо.

- Да, розовото. Повечето хора не виждат това. Това е Трифид Небула.

- Какви са тези тъмни линии в него? - Мари-Линет замръзна на мястото си.

Забрави маниерите си на сержант. Тя пристъпи назад. Зяпна го. Можеше да усети как дъхът и излиза по-забързано. Той свали бинокъла и погледна към нея.

- Нещо не е наред?

- Това са тъмни мъглявини. Линии от прах пред горещия газ. Но... не можеш да ги видиш.

- Току що ги видях.

- Не. Не. Не можеш да ги видиш. Не е възможно, не и с бинокъл. Дори и да имаше девет милиметрови зеници... - тя изкара фенера от джоба си и го обърна с пълна светлина към лицето му.