Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 36

Ако направеше това, Куин щеше да се обади на Старейшините и те щяха да разследват сами.

Аш усети как изражението му се намръщи. Той погледна към катеричката, която внезапно се стрелна към дървото. До него, гущерът спря да се движи.

Не, нямаше просто да чака съдбата да го довърши. Щеше да направи каквото може, за да спаси ситуацията

- и семейната чест.

Щеше да го направи довечера.

****

- Ще го направим довечера. - Роуан каза. - След като се стъмни напълно, преди луната да е изгряла. Ще я преместим в гората.

Кастрел се усмихна победоносно. Беше спечелила спора.

- Трябва да бъдем внимателни. - Джейд каза. - Това което чух отвън миналата нощ - не беше животно. Мисля че беше някой като нас.

- Няма Нощни Хора наоколо. - Роуан каза нежно. - Това беше смисълът да дойдем тук.

- Може да е било ловец на вампири. - Кастрел каза. - Може да е бил този, който е убил леля Опал.

- Ако ловец на вампири и е убил леля Опал. - Роуан каза. - Не знам това. Утре ще огледаме града, за да видим дали поне ще имаме някой заподозрян като извършителя.

- И когато го открием, ще се погрижим за него. - Джейд каза въодушевено.

- И ако нещото което си чула в градината се появи отново, ще се погрижим и за него. - Кастрел каза. Тя се

усмихна, гладна усмивка.

****

Здрач, и Мари-Линет наблюдаваше скамейката. Останалата част от семейството й беше удобно се наместило за нощта, баща й четеше книга свързана с Втората Световна Война, Клаудия работеше усилено върху бродерията си, Марк се опитваше да нагласи старата си китара, която седеше в мазето от години. Той безнадеждно се опитваше да измисли думи, които се римуват с Джейд.

Бащата на Мари-Линет погледна към нея.

- Отиваш да наблюдаваш звездите?

- Дам. Би трябвало да е добра нощ - няма луна до полунощ. Това е последния ми шанс да видя Персеиди.

Тя не лъжеше напълно. Щеше да е добра нощ, и тя можеше да поглежда към небето докато вършеше към фермата на Бърдок.

- Добре, само внимавай. - баща й каза.

Мари-Линет беше изненадана. Той не беше казвал нещо подобно от години. Тя погледна към Клаудия, която боцкаше с иглата си, устните й бяха присвити.

- Може би Марк трябва да отиде с теб. - Клаудия каза, без да поглежда към нея.

О, Господи, тя мисли че съм нестабилна, Мари-Линет си помисли. Не я виня.

- Не, не. Ще се оправя. Ще внимавам. - каза го прекалено бързо.

Марк погледна към нея.

- Имаш ли нужда от помощ с нещата си?

- Не, ще взема колата. Ще се оправя. Наистина. - Мари-Линет се стрелна към гаража, преди семейството й да измисли още нещо.

Тя не взе телескопа си. Вместо това, тя сложи лопата на задната седалка. Тя сложи въженцето към камерата си и я сложи около врата си и пъхна фенер в джоба си. Тя паркира до нейния хълм. Преди да изкара лопатата, тя се спря за момент, за да погледне към съзвездието Персей.

Нямаше метеорити точно сега. Добре. С ключовете в ръка, тя се обърна и отвори задницата на колата - и подскочи силно.

- О, Господи!

Тя почти не се блъсна в Аш.

Пулса на Мари-Линет препускаше, а коленете й бяха омалели. От страх, каза си тя. И това е всичко.