Читать «Таен вампир» онлайн - страница 33

- Готова съм – каза момичето, а Джеймс се приближи до нея. Дори в полумрака Попи се почувства хипнотизирана от очите му. Те бяха като прозорец към един далечен и мистериозен свят. „Нощният свят”, помисли си тя и се наведе, когато той я взе в обятията си. Тогава почувства сладката болка от ухапването.

Но най-хубавото бе, когато душата му се докосна до нейната. Единството, чувството за пълнота преминаха през тялото и като лъч светлина. Още веднъж почувства, че се разтапят, разтварят и сливат, на всякъде, където се докоснат. Усещаше пулсът си, отекващ през неговия. Бяха все по-близо един до друг, докато Попи не усети нещо, което я отблъсна.

- Какво има, Джеймс ? – Попита го мислено.

- Нищо – отговори и той, но Попи усещаше, че това не е истина. Опитваше се да се противопостави на нарастващата връзка между тях, но защо ? – Попи, не искам да те въвличам в нищо. Това, което изпитваме помежду си е изкуствено.

- Изкуствено? – Това бе най-истинското чувство, което бе изпитвала в живота си. В момента на сладост, тя усети нарастващия, болезнен гняв у Джеймс. Попи не се предаваше пред страха. – Щом не можеш да му устоиш защо се опитваш ? – Попита го тя победоносно. Момичето чу нещо като вътрешен смях и тогава двамата бяха притиснати един в друг от изблика на истинските емоции помежду им.

„Кръвната връзка”, помисли си Попи, когато Джеймс най-после вдигна глава. „Няма значение ако не ми каже, че ме обича. Тя ни свързва и нищо не може да промени това”. За минута или две момичето щеше да подпечата тази връзка като поеме от кръвта му. „Опитай и се съпротивлявай срещу това”, помисли си тя, но се стресна, когато Джеймс нежно се засмя.

- Пак ли четеш мислите ми ? – Каза на глас той.

- Не точно. Всичко си предвидил, бива те в това. От теб ще излезе добър телепат. – Странно. В този момент Попи не се чувстваше силна. Беше слаба като увяхващо цвете. Нуждаеше се от...

- Знам – прошепна той. Докато все още я държеше в обятията си, Джеймс вдигна ръка към устата си, но Попи го възпря с ръката си.

- Джеймс, колко пъти трябва да правим това преди да се трансформирам?

- Мисля, че още веднъж – отговори й тихо. – Този път поех доста. И ти трябва да направиш същото, а следващия път, когато го направим...

„Ще умра”, помисли си тя. „Поне знам колко време ми остава като човек”.

Устните му се раздалечиха, за да открият деликатните му остри зъби, които заби в собствената си ръка.

Имаше нещо хищническо в движенията му. Кръвта бликна червена, като сироп в бурканче с конфитюр от череши. Докато Попи се навеждаше напред и раздалечаваше устните си на вратата се почука. Двамата замръзнаха на място. Отново се почука. В това объркано и отслабнало състояние момичето не можеше да помръдне. Единствената мисъл, която отекваше в мозъка й бе: „ Боже, дано не е...” Вратата се отвори. Беше

Фил.

Той вече говореше, когато подаде главата си през вратата.

- Попи, будна ли си? Мама каза...