Читать «Таен вампир» онлайн - страница 32

- Единственото нещо, което не разбирам, е защо не си ме хапал до сега? – Попита го ведро тя, но скоро осъзна, че зад думите й се крие сериозен въпрос. – Имам предвид – каза тя бавно – направил си го с Михаела и Жаклин, нали? И с други момичета.

Той не отклони поглед и отговори моментално.

- Не съм обменял кръв с тях, но да. храних се.

- Но не и от мен.

- Не. Как да ти обясня – Джеймс я погледна. – поемането на кръв може да доведе до други неща, не винаги е просто хранене. Казват, че единственото удоволствие, което можем да изпитаме, е насладата от болката.

И досега беше така.

Попи кимна, опитвайки се да се задоволи от отговора му.

- Освен това може да е опасно – продължи той. – Може да приключи с омраза и дори с убийство. За постоянно убийство говоря.

Момичето остана изненадано.

- Няма да убиеш никого.

Джеймс се взираше в нея. Навън беше облачно, а светлината в стаята на Попи бе бледа. На нея лицето на Джеймс изглеждаше бледо, а очите му – сребърни.

- Вече съм убивал – каза той с равен и открит глас. – Убивал съм, защото не бяхме обменили достатъчно кръв. Човекът така и не се превърна във вампир.

Глава седма

- Трябва да си имал някаква причина – каза тя решително. Когато Джеймс я погледна тя се сви. – Познавам те! – Познаваше го по начин, по който не познаваше никой друг.

Джеймс погледна встрани.

- Не, нямах причина, но има някои смекчаващи вината обстоятелства. Мислиш ли, че съм бил подготвен, след като все още сънувам кошмари? – Звучеше толкова измъчен, толкова тъжен. „Живее в самотен свят изпълнен с тайни. Трябвало е да пази най-голямата си тайна от всички, включително и от мен”, помисли си Попи.

- Сигурно е ужасно – каза тя,осъзнавайки, че го е изрекла на глас.- Да таиш това в себе си през целия си живот, да не споделяш с никого, да се преструваш, че нищо не се е случило.

- Попи! – Джеймс потръпна, опитвайки се да сдържи емоциите си.

- Недей!

- Да не ти съчувствам ли ?

Той поклати глава.

- Никой никога не ме е разбирал. – След кратка пауза продължи. – Как може да ми съчувстваш, след всичко на което те подлагам?

- Може би, защото ме е грижа за теб.

- Може би затова не те третирам, както Михаела и Жаклин – каза той.

Попи погледна към изваяните черти на лицето му, към кичура кафява коса, който се разстилаше по челото му като коприна. Остана без дъх. „Кажи „Обичам те!”” , заповяда му мислено. „Кажи го, глупчо такъв!” Но двамата не бяха свързани, а Джеймс не даваше ни най-малък признак, че е чул думите й. Вместо това той се обърна бързо и целенасочено към нея.

- По-добре да започнем веднага. – Джеймс се изправи и дръпна завесите.

– Слънчевата светлина блокира вампирските ми сили – каза и той.

Попи се възползва от настъпилото мълчание, за да отиде до CD плейъра. Музиката се бе сменила с някаква датска клубна песен, която бе идеална за холандски скипи танц, но не бе много романтична. Тя смени песента и усили звука, когато зазвуча нежната като кадифе португалска елегия. Когато се върна обратно на леглото почувства, че двамата се намират в техния малък свят - неясен, самотен, затворен в смътно бяла черупка.