Читать «Таен вампир» онлайн - страница 35

Джеймс дишаше тежко, а думите му излизаха забързано.

- Попи, затова не исках Филип да знае...

- Нищо чудно – разбушува се тя.

 – Нищо чудно, че не каза, че ме обичаш – продължи тя без да я интересува, че Фил бе в стаята.

– Нищо чудно, че правеше всички други неща, но никога не ме целуна. Не искам съжалението ти!

- Какви други неща? – Изкрещя Филип.

– Ще те убия, Расмусен! – Той се измъкна от хватката на Джеймс, който от своя страна бързо уви ръка около косата на момчето. Когато Фил се разконцентрира, Джеймс го приклещи в гръб към хватката си.

Попи чу забързани стъпки идващи откъм коридора.

- Какво става тук? – Попита майка й задъхана, опитвайки се да възприеме сцената разиграла се в стаята на дъщеря й.

Почти веднага Клиф се появи зад майка й.

- Каква е тази врява? – Попита той, а челюстта му стана необичайно квадратна.

- Ти си този, който в момента я излага на опасност – изръмжа Джеймс в ухото на Филип, а погледа му бе необуздано див, нечовешки.

- Пусни брат ми – развика се Попи, а очите й се напълниха със сълзи.

- Господи, скъпа – с две крачки майката се приближи до леглото и прегърна дъщеря си. – Махайте се оттук, момчета!

Дивото в Джеймс утихна и той изгуби надмощието си над Филип.

- Съжалявам, но трябва да остана. Попи...

Фил заби лакът в стомаха му. Джеймс не го заболя, както бе редно ако той беше човек. Попи усети двойно нарасналата ярост у Джеймс. Той вдигна Фил и го захвърли право към гардероба. Майката на Попи се разплака, а Клиф моментално застана между тях.

- Достатъчно! – Изръмжа той и се обърна към Фил.

– Добре ли си? – Попита и бързо зададе въпрос и на Джеймс.

– За какво е всичко това? – Фил разтриваше мястото, където бе ударил главата си, Джеймс не каза нищо, а Попи дори не можеше да говори.

– Добре, няма значение. Предполагам всички сме малко изнервени, така че Джеймс, по-добре си върви.

Джеймс погледна към Попи. Тя му обърна гръб и зарови лице в прегръдките на майка си.

- Ще дойда после – каза той тихо. Трябваше да прозвучи като обещание, но беше повече като заплаха.

- Няма да идваш известно време – отговори му Клиф със заповеднически тон. Поглеждайки през рамото на майка си, Попи видя кръв по русата коса на Филип.

– Мисля, че всички се нуждаем от малко време. Хайде, върви! – Клиф изпрати Джеймс до вратата.

Попи подсмърчаше и трепереше, опитвайки се да игнорира главозамайването, което я бе връхлетяло, и бурното мърморене на гласовете в главата й.

****

През следващите два дни Джеймс звъня около осем пъти. Всъщност Попи вдигна телефона първият път, когато той я потърси. Телефона й звънна някъде след полунощ и тя машинално го вдигна, сънено.

- Попи, не затваряй – каза й Джеймс, но тя не го послуша. Минута по-късно телефона пак звънна. – Попи, ако не искаш да умреш трябва да ме изслушаш.

- Това е изнудване. Ти си болен! – отговори му тя и стисна здраво телефона си. Почувства езика си набъбнал и болки в главата.