Читать «Таен вампир» онлайн - страница 15

Момичето веднага разработи план за действие.

- Отиди, мамо! Малко ми се доспа – каза Попи, легна и затвори очите си.

Веднага щом излязоха от стаята, тя стана от леглото. Наблюдаваше как се отдалечават и щом влязоха в една стаята в дъното на коридора, момичето незабелязано ги последва.

Забави се няколко минути в медицинския пункт. „Просто се разхождам” каза момичето на една сестра, която я погледна въпросително. Сестрата настояваше девойката да се разхожда наоколо, взе един картон и се запъти към стаята на пациента. Попи отново забърза крачка надолу по коридора.

Помещението в дъното на коридора беше стаята за почивка – момичето я бе виждало и преди. В нея имаше телевизор и пълно кухненско обзавеждане, където служителите можеха да отпочиват. Вратата беше открехната и Попи бързо, но предпазливо се доближи до нея. Тя долавяше ниския тембър на гласа на доктор Франклин, но не можеше да разбере думите му.

Съвсем незабележимо Попи застана до вратата . Хвърли бърз, проучителен поглед около себе си, за да се убеди, че няма никой около нея, след което надникна през открехнатата вратата.

Доктор Франклин седеше на един от диваните. Мястото до него бе заела една афроамериканка, която носеше очила на верижка около врата си, облечена в бяла, лекарска престилка. На другия диван се беше настанил доведения баща на Попи – Клиф. Прекрасната му тъмна коса бе леко изсветляла. Ръцете му прегръщаха майка й. Доктор Франклин говореше и на двамата, а ръката му утешително лежеше върху рамото на жената, която хлипаше.

Попи се отдръпна от вратата. Сега разбирам - извика мислено тя.

Момичето никога не бе виждало майка си да плаче, дори на погребението на баба й, нито по време на развода със съпруга си. Тя беше най-сдържаният човек, който Попи познаваше. Но сега ... Сега вече разбирам. Но все пак, едва ли е толкова зле. Мама е в шок, това е напълно естествено.Но това не значи, че ще умра или нещо такова, нали? Все пак цялата модерна медицина е на моя страна – Попи продължаваше да разсъждава. Тръгна да се отдалечава, но бе достатъчно близо, за да чуе гласа на майка си, прераснал в силно страдание.

- Момичето ми, малкото ми момиченце!

Попи замръзна.

- Казвате ни, че няма изход – Извика Клиф с висок, гневен глас.

В този момент Попи не усещаше собственото си дишане. Тя бързо се върна пред вртатата.

- Доктор Лофус е онколог. Тя е специалист по този вид рак и може да ви разясни нещата по-добре – каза доктор Франклин.

Един нов, непознат глас се чу в стаята - беше другата лекарка. Попи долавяше само накъсани медицински термини, които нищо не й говореха като аденокарцином или далако-венозна оклузия. Но едно изречение особено силно привлече вниманието на момичето:

- Казано по-просто, проблемът е, че тумора на дъщеря ви се разпространява към черния дроб, лимфата и панкреаса. Това значи, че не можем да я оперираме – каза докторката.

- Но с химиотерапия... – каза Клиф.

- Ще опитаме комбинирано лечение с лъчетерапия, химиотерапия и лекарство на име „5-Флуороурацил хексал”.Има ефект от подобно лечение, но няма да ви лъжа – в най-добрия случай ще удължим живота и с няколко седмици. На този етап опитваме да потиснем болката й чрез медикаменти, както и да удължим времето, което и остава. Разбирате ли?