Читать «Таен вампир» онлайн - страница 14

Джеймс почувства вълна от студена ярост.

- Както бях твърде привързан към госпожица Ема?

Баща му не премигна.

- Нещо такова.

Джеймс се бореше с картините, които напираха в ума му. Той не можеше да мисли за госпожица Ема сега, трябваше да бъде независим. Това беше единственият начин да убеди баща си.

- Татко, просто се опитвам да кажа, че познавам Попи през целия си живот. Тя е ценна за мен.

- Как? Не по очевидния начин. Никога не си се хранил с нея, нали?

Джеймс преглътна, чувствайки отвращение. Да се храни от Попи? Да я използва така? Дори мисълта за това го караше да се чувства зле.

- Татко, тя ми е приятелка – каза той, оставяйки всякакви преструвки за обективност.

– Не мога просто да я гледам как страда. Не мога. Трябва да направя нещо.

Лицето на баща му се проясни.

- Виждам.

Джеймс се почувства замаян от учудващо успокоение.

- Разбираш?

- Джеймс, понякога не можеш да направиш нищо, когато чувстваш… състрадание към хората. Изобщо, не бих окуражавал това, но ти познаваш Попи от дълго време. Чувстваш състрадание към нейното страдание. Ако искаш да направиш това състрадание по-малко, тогава, да, разбирам.

Успокоението пречупи Джеймс. Той погледна към баща си за няколко секунди, след това каза нежно:

- Милостиво убийство? Мислех, че Старейшините са забранили смъртните случаи в тази зона.

- Просто бъди разумно дискретен за това. Докато изглежда естествено, всички ще гледаме другия начин. Няма да има никаква причина да се обаждаме на Старейшините.

Имаше метален вкус в устата на Джеймс. Той се изправи и се засмя леко.

- Благодаря, татко. Наистина помогна много.

Баща изглежда не чу сарказма.

- Радвам се да го направя, Джеймс. Между другото, как са нещата с апартамента?

- Добре. – каза безизразно Джеймс.

- А в училище?

- Училището свърши, татко – каза Джеймс и излезе.

В градината, той се облегна на кирпичената стена и погледна великолепната вода от фонтана. Той беше останал без повече възможности. Без надежда. Законите на Нощния свят го доказваха.

Ако Попи имаше болест, тя ще умре от нея.

Глава четвърта

Попи опитваше от пилето и пържените картофки, приготвени за вечеря, без особен апетит, когато доктор Франклин влезе в стаята. Резултатите бяха готови. Компютърната томография бе в норма, за разлика от ендоскопската холангиопанкреатография. Попи все още усещаше тръбата в гърлото си всеки път, когато преглъщаше.

- Ще пропуснеш тази прекрасна болнична храна? – прояви чувството си за хумор доктор Франклин. Попи му се усмихна. Той започна да говори за незначителни неща, като не спомена нищо за резултатите от изследванията. Попи не знаеше кога би трябвало да са готови. Тя беше мнителна към доктор Франк. Нещо в него... начина, по който прокара ръка по крака й под одеялото, тъмните кръгове под очите му...

Когато той съвсем небрежно предложи на майка й да се поразходят по коридора, Попи най-накрая разбули съмненията си - Резултатите са готови, но той не иска да разбера състоянието си.