Читать «Таен вампир» онлайн - страница 10

- Попи, това е просто подготвително… - майка й видя лицето й и въздъхна. Тя продължи без желание.

 – Сонограмата показа че може да има нещо в панкреаса ти. Нещо което не трябва да е там. Ето, затова доктор Франклин иска другите тестове. Те ще докажат истината. Но…

- Нещо което не трябва да е там? Имаш впредвид… като тумор? Или… рак? – странно беше й трудно да произнесе тези думи.

Майка й кимна веднъж.

- Да. Като рак.

Глава трета

Всичко, за което Попи можеше да мисли, бе красивото плешиво момиче в магазина за сувенири.

Рак.

- Но-но могат да направят нещо, нали? – каза тя и дори в собствените си уши тя звучеше много млада. –

Имам предвид, могат да ми извадят панкреаса…

- О, скъпа, разбира се. – Майката на Попи взе ръката й в своята. – Обещавам ти. Ако нещо се обърка, ще направим всичко, за да го оправим. Ще отида на края на света, за да се погрижа за теб. Знаеш това. А и от тази гледна точка ние дори не сме сигурни дали нещо ти има. Доктор Франклин каза, че това е в изключително редки случаи за тийнейджърите да имат тумор в панкреаса. Изключително рядко. Така, че нека да не се притесняваме за неща преди да ги имаме.

Попи почувства успокоение. Ямата беше покрита отново. Но някъде близо до ядрото й тя чувстваше студ.

- Трябва да се обадя на Джеймс.

Майка й кимна.

- Просто побързай.

Попи скръстваше пръсти докато набираше домашният телефон на Джеймс.

- „Моля те бъди там, моля те бъди там.” – мислеше си тя.

И за първи път той беше. Той отговори лаконично, но щом чу гласа й, той каза:

- Какво има?

- Нищо… е, всичко. Може би. – Попи се чу как прави див смях от части. Не беше точно смях.

- Какво се е случило? – каза остро Джеймс. – Спречкване ли имаше с Клиф?

- Не. Клиф е в офиса. И аз влизам в болница.

- Защо?

- Мислят, че имам рак.

Беше огромно успокоение да го каже, нещо като емоционално отпускане. Попи се усмихна отново. Тишина от другата страна на линията.

- Ало?

- Тук съм – каза Джеймс. След това продължи: - Идвам.

- Не, няма смисъл. Трябва да тръгвам след минута. – Тя го изчака да каже, че ще дойде и ще я види в болницата, но той не го направи.

- Джеймс, ще направиш ли нещо за мен? Би ли открил всичко, което можеш за рак в панкреаса? Само за всеки случай.

- Това ли е, което мислят че имаш?

- Не са сигурни. Правят ми някакви тестове. Само се надявам да не използват някакви игли. – още един смях, почти безизразен.

- Е ще ми кажеш по-късно… вероятно ще те пуснат да ми се обадиш в болницата.

- Да.

- Добре, трябва да тръгвам. Майка ми чака. Грижи се за себе си.

Попи затвори, чувствайки се празна. Майка й стоеше на прага.

- Хайде, Попет. Тръгваме.

Джеймс стоеше много неподвижно, гледайки към телефона, без да го вижда. Тя беше уплашена и той не можеше да й помогне. Никога не беше много добър във вдъхновяващия малък разговор. Не му беше, помисли си той мръсно, в природата. За да вдъхваш утеха, трябва да имаш утешителна гледка на света. А Джеймс беше видял твърде много от света, за да си представя илюзии. Можеше да се справи със суровите факти. Оставяйки на страна куп разновидно безредие, той се обърна към лаптопа си и влезе в интернет.