Читать «Таен вампир» онлайн - страница 9

Попи просто го наблюдаваше.

- Няма нищо плашещо в никой от тези тестове. – каза той нежно. – КАТ е като рентгеновите лъчи. ЕРХП представлява тръбичка преминаваща през гърлото, към стомаха, в панкреаса. След това инжектираме в тръбичката течност която се показва на рентгеновите лъчи.

Устата му продължаваше да се движи, но Попи спря да слуша думите. Тя беше по-уплашена от доста време като си припомнеше.

- „Шегува се заради интересният белег.”- помисли си тя. – „Не искам истински болести. НЕ искам да вляза в болница, и не искам никакви тръби в гърлото си.”

Тя погледна майка си в мълчаливо обръщение. Майка й пое ръката й.

- Не е кой знае какво, скъпа. Просто ще се върнем и ще съберем няколко неща за теб. След това ще се върнем.

- Ще вляза в болницата днес?

- Мисля че ще е най-добре. – каза доктор Франклин.

Ръката на Попи стегна тази на майка й.

- Благодаря ти, Оуен.

Попи никога до сега не беше чувала майка й да нарича доктор Франклин по първото му име. Попи не попита защо. Не каза нищо докато излизаха от сградата и влизаха в колата. Докато пътуваха към дома си, майка й започна да говори за обикновени неща с лек, спокоен глас, Попи се караше да отговори.

Претендирайки че всичко е нормално, докато през цялото време ужасното гадно чувство дълбаеше в нея. Тя само попита почти небрежно, докато бяха в спалнята й, събиращи мистериозни книги и памучни

пижами в малък куфар.

- Е, какво точно мисли той че ми има?

Майка й не отговори веднага. Тя гледаше на долу към куфара. Накрая тя каза:

- Е, той не е сигурен дали нещо не е наред.

- Но какво си мисли? Трябва да си мисли нещо. И той говореше нещо за панкреаса ми – имам в предвид, звучеше така сякаш ми има нещо на панкреаса. Мислех че ми гледа жлъчката или там както се наричаше.

Дори не знаех че панкреаса ми е въвлечен в това…

- Скъпа. – майка й я хвана за раменете, и Попи осъзна че тя започва да преувеличава. Тя си пое дълбоко дъх.

- Просто искам да знам истината, ясно? Просто искам да имам на идея какво става. Това е моето тяло и имам правото да знам какво търсят… нали?

Беше смела реч, но това не я беше грижа. Това което тя искаше наистина бе увереност, обещание че доктор Франклин търсеше нещо незначително. Това че най-лошото което може да се случи няма да е толкова фатално. Тя не го разбираше.

- Да, имаш правото да знаеш. – майка й изпусна дъха си, след това заговори бавно.

– Попи, доктор Франклин беше загрижен за панкреаса ти през цялото време. Очевидно нещата които могат да се случат на панкреаса могат да повлияят и на другите органи, като на жлъчката и черният дроб. Когато доктор Франклин усети тези промени, реши да провери нещата със сонограма.

Попи преглътна.

- И той каза че сонограмата е била… необикновена. Колко необикновена?