Читать «Белова» онлайн - страница 29

 [* Иван Поддубни (1871-1949) — прочут руски и съветски борец и атлет. — Бел.прев.]

Наистина не трябваше да се ходи надалеч, само до банята. Един етаж нагоре и къс коридор. Докато вървяхме, постоянно се опитвах да потисна гаденето си — спиртът бълбукаше в стомаха ми, сякаш се беше превърнал там в шепа отровно лепило. Налагало ми се беше да пия спирт два пъти в живота си — веднъж като тийнейджър, когато баща ми ме беше взел на лов (да, точно така, това беше същият този руски лов, чиято цел съвсем не е убиването на клетите животинки). Но тогава ми дадоха „малко да помириша за сгряване“ след къпане в студена есенна рекичка. И веднъж пих спирт вече като съвсем голям човек. Вечерта с приятелите ми запихме с бутилка водка и съвсем според очакванията решихме, че трябва да продължим, но ни домързя да ходим до денонощния супермаркет. Затова купихме от близката дежурна аптека няколко шишенца „антисептична течност“ по десет рубли бройката — отвратителен, но както смятахме, чист етилов спирт, радост за московските пияници… Най-смешното беше, че за разреждане на спирта купихме от същата аптека минерална вода „Перие“ и някакви особено чисти немски плодови сокове — и водата, и соковете струваха много повече от обикновена водка. Или спиртът се оказа не толкова чист, или лечебните немски сокове не издържаха на това оскърбление и образуваха със спирта отровно съединение, но на сутринта изпитах най-тежкия махмурлук в живота си, след което се зарекох никога повече да не пия спирт. Банята на девойката се оказа немислимо разкошна. Дори в това състояние, полумъртъв от слабост, промърморих възхитено нещичко при влизането ни в сияйната кръгла зала — мраморни стени, бронзови лампи, огромна кръгла вана, вече пълна с изпускаща пара гореща вода…

 — Сваляй панталоните и влизай във водата — нареди девойката.

— Аз ей сега ще дойда. Изобщо не се смутих, макар че у мен се появи тъжното предчувствие, че това събличане ще ликвидира самата възможност за някакви романтични отношения в бъдеще. Та коя девойка би се влюбила в някой, сгрявал замръзналия си задник във ваната й? Макар че от къде на къде ще си правя разни планове за тази девойка? Тя е функционал-митничар, а аз съм избягал престъпник… Пак добре, ако не ме издаде. Вмъкнах се в горещата вода и стенейки от удоволствие, се изпънах в целия си ръст — размерите на ваната го позволяваха. Във водата плаваше малко водонепроницаемо дистанционно. След кратки експерименти с бутоните включих и изключих осветлението в банята, после пуснах автомасажа; от дъното на ваната нагоре се проточиха нишки от въздушни мехурчета. Не че внезапно ме връхлетя копнеж по красивия живот, просто в бълбукащата мътна вода се почувствах по-уверен. След няколко минути девойката се върна — този път с голяма чаша чай. Кимнах й с благодарност и отпих няколко пъти. Чаят беше горещ и сладък, с мед. Казват, че от горещия чай всички лечебни свойства на меда се губят, но това не ме разстрои. — И как се казваш, земляк? — поинтересува се девойката, присядайки на ваната. Тя беше с протрити дънки, с твърде голяма за нея карирана риза и боса. Във филмите такива девойки чакат смелия каубой в ранчото…