Читать «Белова» онлайн - страница 166

 — Какви ги говорите! Той още пише. А и писмото му няма отношение към вас, то е такъв вопъл на душата… насочен към куратора или към службите на Аркан. Честно казано, не знам как ще му се получи.

 — Тогава от кого е? — попитах аз тъжно плика. Стар-престар, с марка за пет копейки, надпис „СССР“ на марката и смешен горд надпис „АВИА“. На плика не беше написано нищо. — Много добре знаете, Кириле. Това писмо е от вашия лекомислен и сантиментален приятел Котя. Някакъв доста надут опит да ви призове на дуел. За съжаление всичко са върна към положението от миналата седмица. Вие двамата не можете да се спогодите, както и предупреждаваше пазителят на музея. — Той жив ли е? — Преди половин час беше жив. Отнесох негово писмо до Аркан. Знаете ли, направили сте му добро впечатление. Той е за това да спрат да ви преследват и да станете куратор на Демос.

— Какво неочаквано дружелюбие… — промърморих аз. Разпечатах плика.

— А вас не ви ли е страх от арканците? Щом обикновен куршум от автоматите им поваля пазителя…

— О, не се бойте, Кириле. Първо, работата не е само в куршума, но и в това кой стреля. Второ… Аркан е напълно безопасен. Той се занимава изключително със своите функции. Управлява световете, поддържа реда в тях…

— Защо управлява световете?

— За да има желаещите къде да отидат, Кириле.

— Да отидат? Та ние сме привързани.

— А защо реши, че става въпрос за функционалите?

— Пощальонът намести очилата си.

— Ти през цялото време повтаряш една и съща грешка. Смяташ, че ние сме нещо повече от слуги. Кириле! Първобитните времена, в които най-силният е означавало най-главният, отдавна са отминали. Най-умните търкат панталони в лабораториите. Най-силните напрягат мускули за забавление на публиката. Най-ловките и смелите работят като телохранители, най-точните стрелци и най-безмилостните са наемни убийци. О, да, ако имаш прекрасен глас, ще станеш световноизвестна звезда и концертите ти ще пълнят стадиони. Но ти въпреки това ще пееш на партита на мултимилионери и на преговори между политици, ще дереш гърло заради куп преситени старци и самодоволните им деца. Ще имаш много дълга каишка от коприна или верига от злато. Но така ли иначе ще бъдеш на синджир! Какво искаш, да намериш властта? Та тя е навсякъде наоколо, Кириле! Властта — това са парите, положението, връзките. Когато някой солиден човек е минал през твоята кула, за да отиде на концерт в друг свят, ти какво — не разбра ли, че функцията ти е да си портиер на вратата? Искаш да ни унищожиш? Унищожи цялата власт на света! Само че ще дойде друга власт и пак ще се окаже, че ние сме им нужни… Какво искаш да ми кажеш? Сигурно за Твърд? Нищо особено, същата тази власт, но изолирала се по идейни съображения! Така съветските вождове отиваха да почиват в Сочи, въпреки че им се искаше в Ница! Та и твърдоглавите кардинали вместо функционали-слуги предпочитат да създават свои… биологични функционали. Нищо, ние не бързаме. Ще минат години, ще им стане твърде тясно и ще дойдат при нас. Първо с предложение за мир, после — за сътрудничество. А след това ще открият, че в Библията даже се изказват положително за такова устройство на света, и ще се обединят с всички светове на Веригата… Той свали очилата си и ги потърка. Заговори вече с явно раздразнение: