Читать «Белова» онлайн - страница 163

 Ще намеря онзи, който е главният ви — казах. — Ще го намеря…

— Ние нямаме главен… — Не-ангелът потрепери и падна на една страна. За последен път се огледах наоколо. Малък остров, смъртното ложе на човечеството… В мен нямаше нито гняв, нито страх. Само умора. Огнените букви на портала пламтяха пред мен и аз пристъпих напред. Не-ангелът пазител на музея можеше да умре, а можеше и да се отърве. Нямах за какво да му отмъщавам, нямах и основания да му помагам. Тръгнах си от този свят, без да знам къде отивам.

21

Всичко трябва да си има финал. Няма нищо по-ужасно от това да откриеш, че краят все още съвсем не е край. Бегач, скъсал с гърдите си финалната лента и видял как отпред опъват нова; боец, взривил танк и открил зад него още два; дълъг тежък разговор, завършил с думите: „а сега нека да поговорим сериозно…“. Финал трябва да има, дори и само за да може след него да последва ново начало. Когато видях в планината циклопската кула на функционалите, повярвах, че съм намерил тяхното сърце. Не знаех дали ще съумея да ги победя. Но поне повярвах в края на пътя. А той, изглежда, тъкмо е започвал. Чоплех с върха на обувката си каменната настилка. Огледах се. Здравей, малко полско градче Елблонг… Не съм и предполагал, че съдбата отново ще ме доведе тук…

— Кириле? Бях излязъл от портала на площада, до масичките на кафенето. Разбира се, вече беше студено, но до разноцветните чадъри стояха включени газови термофори — високи металически гъби с малки шапчици. Европа, какво има да се говори. Усмихнах се, вглеждайки се в надигналата се от масичката девойка. Вечер, мрак, единственото осветление са свещите на масичките и червеният отблясък на нажежената каталитическа решетка.

— Здравей, Марта. Мъжът, седнал срещу нея, се облещи срещу мен. Взех си свободен стол от съседната масичка и седнах между тях.

— Здравей и ти Кшищоф Пшебижински.

— Ти си се побъркал — рече убедено полицаят.

— Марта, той е откачил!

— Не знам — каза Марта, разглеждайки ме.

— Май животът те е поомачкал тези дни…

— Дни? — учудих се аз.

— А, да, наистина. Поомачка ме. Дойде сервитьорът.

— Proszę pana, chciałbym dostać porcję waszych firmowych flaków, sałatę jakaś, czyżby mięsna, Cesarz może być — казах аз — I Zubrowkę, dwieście gram.*

[* Моля, донесете ми порция от вашите фирмени чревца, някаква салата без месо, може да е „Цезар“. И „Зубровка“, двеста грама, (пол.) — Бел.прев.]

Сервитьорът повтори поръчката и се отдалечи. Погледнах Кшищоф с насмешка. — Ще хванем и твоя съучастник — заплаши ме полицаят. Явно не се чувстваше в свои води.