Читать «Белова» онлайн - страница 161

— Защо? — попитах аз. — Няма да ми отговориш, нали?

— Ще ти отговоря. Защо не? Ти имаше вектор на развитие, опасен за пътя, по който вървеше твоя свят. И автоматично стана кандидат за функционал… е, или просто за унищожение. Понякога постъпват и така, уви… Но твоят приятел, блестящият куратор и умел манипулатор, все пак се оказа сантиментален. Лично пое опеката над теб, подбра ти такава функция, която да се окаже максимално интересна. Но му се объркаха сметките. Ти се развихри. А когато той в паника беше готов да те унищожи — ангелът разпери ръце, — беше станало късно. Ти вече функционираше. Ти беше част от всички Кириловци на всички светове. И в тези светове ти все пак играеше някаква важна роля, всеки опит да бъдеш унищожен ти възвръщаше способностите, даже стократно… А ако все пак бъдеш убит, можеш да потопиш след себе си целия свят. В небитието. Или… — Не-ангелът помълча.

— Или така, както при нас. Частично потопяване. В което също няма нищо хубаво.

— А сега какво?

— Сега… — Не-ангелът въздъхна. — Можеш да убиеш Константин. Е, ако се постараеш, просто ще го изместиш, ще го отървеш от функцията куратор. Нека живее хубав обикновен живот, ще му бъде от полза. Все пак може и самият ти да загинеш. Но се боя, че на твоя свят няма да му е лесно…

— Винаги има трети избор.

 — Разбира се. Можеш да напуснеш своя свят.

— Вече го напусках. Пратиха ми спецчасти от Аркан…

— О, тогава го беше напуснал, за да се върнеш. А и се бяхте наговорили с твоя изплашен куратор. Ако си отидеш напълно — в Твърд, тук, във Вероз, — ще те оставят на мира. Аркан е специализиран свят, това е службата за държавна сигурност на функционалите. Обикновени сурови момчета. Но аз ще поговоря с тях, ще им напиша обосновано за твоето решение. Гарантирам, че няма да те пипнат. Във всеки случай това би струвало скъпо на всички. Той млъкна. А аз стоях, отпуснал оръжието си, и мислех за Вероз. За тихото уютно градче с гъгнивото име Кимгим. За странния Орисултан. За хилядите доволни от живота градчета, напълно подходящи за живот. Или Твърд. Не ми допадат тези религиозни диктатури, но привличаше твърдото им желание да вървят по свой път. А и те не се подчиняваха на функционалите. А и, като се замисли човек, този безстопанствен свят също беше интересен. Тук имаше музеи, които можеха да се разглеждат с десетилетия. Тук имаше земи, които бяха безлюдни, но запазили останките на цивилизацията, създала функционалите — и загинала заради това.

— Какво избираш? — попита не-ангелът. — Имай предвид, че никой не иска да те приковава към един свят. Само остави своята Земя на мира. И ще можеш да се ползваш от услугите на другите функционали — това е велико благо.