Читать «Белова» онлайн - страница 160

Сергей Лукяненко

 — Каква трета? — промърморих аз.

— „Телемахиада“. За теб това не е важно. Но да допуснем, че си искал да знаеш как Едгар По би довършил „Ледения сфинкс“. Защо да не направиш така, че това да се случи? Или те огорчава резултатът от битката при Грюнвалд. Преиграй я. Помогни на Валенрод, спаси Великия магистър. Виж какво ще стане със света.

— Защо? — възкликнах отново.

— Но защо? Защо да се карат мъртъвците отново да влизат в бой? Защо да се прекроява миналото, когато може да се твори бъдеще?

— Без причина — отговори раздразнено не-ангелът.

— Москва не е на море и това е обидно. Какво пък, трябва да попаднеш там, където земната кора е още жива и еластична. Не можеш да си представиш какъв ефект върху бъдещето може да окаже само една малка бомба на нужното място… и най-важното, в точния момент. И ето, че излизаш от малкия си апартамент и отиваш пеша на плаж, размахвайки кърпата си…

— Не разбирам — казах аз.

— Не, разбирам, това е яко, и тази „телемахия“, и живият Пушкин, и морето пред вратата. Но за какво сме ние, функционалите? На Дантес е можело просто да му се сипе разхлабително в кафето… Неангелът се засмя.

— Как за какво? За какво можем да бъдем ние, функционалите? За да изпълняваме функцията си. Ти регулираше използването на порталите, теглеше тихомълком енергия от пустотата и ги държеше отворени. Хората пътешестваха от свят в свят. А аз наглеждам музея, пазя експонатите, провеждам екскурзии… Искаш ли да ти уредя една обиколка? Това е интересно.

— През първите години — сигурно да — казах аз. Неангелът кимна.

— Все пак разбираш нещичко… Може би просто не си уцелил правилната функция? Ти си млад, с младите често възникват проблеми. Може би да станеш куратор на вашия свят? Заседя се приятелят ти Котя стотици години на една работа…

— Какви стотици? Той каза… Неангелът се затресе от смях. Облегна се на блестящия си меч, по който пробягваха бели пламъчета. — Той какво ли не ти е казал… Не го съди строго, изплашен е. Разбира, че такива ситуации се разрешават само по един начин. А не може да те убие. По принцип в твоя свят нито един функционал не би рискувал да те пипне. Цялата реалност на света ще се сгромоляса.