Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 244

Ридли Пиърсън

Същия следобед се бе провела почетна възпоменателна служба в чест на заместник-шерифа Нейтан Прейър. Матюс и Ламоя не присъстваха на нея.

Тя разплиска леда около устата си, отпивайки голяма глътка от коктейла.

— Мога да изпия около пет такива.

— Е, това вече е приказка — рече сержантът.

— Да ме напиеш ли искаш, Джон?

— Това беше твоя идея, не моя. Освен това не може да се каже, че пиеш тук сама, в случай че не си го забелязала. — Той обмисли следващите си думи. — Виждал ли съм те някога пияна, Матюс? Не мисля. Виждаш ли? Ето още една твоя характерна черта: ти винаги запазваш пълен контрол — както над себе си, така и над всички около теб.

Психоложката гаврътна питието си на един дъх и си изстуди гърлото. Ламоя донесе каната на миксера и й наля още половин чаша. После напълни своята чак до ръба.

— Още, моля. — Когато сержантът не удовлетвори желанието й, тя посегна към каната със здравата си ръка, но Джон я хвана нежно за китката.

— Никакъв алкохол повече за теб. Не приемам никакви извинения.

— Извинения за какво? — попита Дафни, смутена от неговия отказ. За момент в стаята настъпи пълна тишина — ръмженето на фериботите в залива замлъкна; ручейчетата „Маргарита“ замръзнаха по миксера — единствените звуци, които чуваше психоложката, бяха постоянното потупване на опашката на Блу по един от столовете и високооктановото бумтене в ушите й.

Ламоя се пресегна, хвана я за ризата и я придърпа внимателно към себе си. Тя разпери здравата си ръка, за да запази равновесие, когато той допря устните си до нейните, оставяйки я без дъх, и затвори очи. Главата й се завъртя, а пръстите на краката й затанцуваха в обувките й. Усети, че цялата се стяга, сякаш бе хванала оголена жица, после мускулите й се размекнаха от непрекъснато увеличаващата се топлина, която се появи в гърдите й и се плъзна надолу по бедрата й. Джон зарови свободната си ръка в косите й и Матюс го целуна на свой ред.

Столът на сержанта едва не се прекатури.

Дафни искаше да се съблече гола. Искаше Ламоя да проникне в нея още сега, на кухненския плот.

Той прошепна:

— Никакви извинения за това.

— Правиш много коварна „Маргарита“.

— Практиката води до усъвършенстване.

— Във всички области. — Откъде й хрумна пък това? Тя добави: — Може да съм ръждясала малко.