Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 231

— О, но аз се отказах — каза той и я смрази.

— Не, не си.

Уокър вдигна ножа в дрезгавата светлина и го размаха наляво-надясно, така че той проблесна пред лицето й. Кръвта на Маргарет бе засъхнала по острието му.

— Мислиш, че си ме разбрала напълно, нали? — Ножът отново проблесна. — А може би не си — добави мрачно. — Може би изобщо не си.

Тя не се отказа. План втори.

— Избра ме по някаква причина, Феръл.

— Защото ти ми каза да го направя.

— Какво ти казах да направиш?

— В моргата — отвърна той. — Каза ми, че в стаята няма никой друг. Каза ми да поставя Мери-Ан на твоето място и аз го направих… а когато ти заговори, чух нейния глас, точно както ти каза, че ще стане. Права беше.

— Аз не съм Ана, Феръл, нали? Погледни ме. Слушай ме внимателно. Сестра ти е мъртва.

— Ама как се спусна да вземеш онзи пистолет преди малко?! — каза той. — Беше впечатляващо. Беше нещо, което Ана би направила. — Матюс почувства, че погледът му я скова. — Беше грешка, но беше забавно.

— Как мислиш, че се чувствам при гледката на този нож? Как щеше да се чувства Ана? Смяташ, че имам желание да те опозная, когато държиш този нож, когато ме заплашваш с него?

— Ти каза, че вече ме познаваш — напомни й Уокър.

Не искаше да мисли за него, че е умен, не искаше той да съсредоточава вниманието си върху опита й да избяга, затова реши да го предизвика отново, опитвайки се да го извади от равновесие.

— Не намери онази анцугова блуза, нали, Феръл? Пропуснах това, нали?

— Не знам за какво говориш. — Но бе повече от сигурно, че знаеше.

— За блузата на Мери-Ан — каза тя. — Не си я намерил. Ти вече си знаел къде е.

— Какво? — Гласът му го издаде. Прибра ножа, като преди това избърса острието му в дънките си. Тази победа й вдъхна смелост.

— Ти си знаел къде Нийл крие ключа за колата си.

— Достатъчно за това.

— Бил си с тях онази нощ, когато той е забравил другия ключ. На рождения ден, нали?

— Казах достатъчно!

— Как успя да я накараш да седи там, докато я прегазиш, Феръл?

Той изкрещя:

— Затвори… си… устата!

Матюс разбра, че бе улучила право в целта.

— Ей там ще си починем за минутка — каза, искайки да прозвучи като нейна идея, за да му отнеме водещата роля. Започваше да разбира, че трансформацията в Уокър бе отишла отвъд стадия, който си бе представяла. Той не само бе прехвърлил чувствата си към Мери-Ан върху нея, но и собствената си вина върху Лени Нийл.

Чу дишането му — бързо и повърхностно — и си даде сметка, че си бяха сменили ролите. Сега той вървеше по петите й и не искаше да спре.

— Не можеш да я замениш, Феръл. Нито с мен, нито с който и да е друг. Не можеш да промениш случилото се, колкото и да ти се иска, и повтарянето на това, което си извършил — то ти се върти в ума, нали? — няма с нищо да помогне. То просто ще направи положението още по-лошо. Говоря за мъката. Знам всичко за нея. Тя ще стане много, много по-силна. — Предизвикателно и надменно му обърна гръб, преди да е имал възможност да се съвземе от казаното. Продължи напред към мястото за почивка.