Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 214

Вместо с Болд пробва да се свърже с Ламоя, но още при първото иззвъняване се включи гласовата му поща, което означаваше, че той или говореше по телефона, или бе извън кабинета си. Не беше го виждала от закуската, когато се появи в мансардата, следван по петите от Блу и с кесия топли сусамени гевречета под мишница.

Остави му съобщение, че ще отиде с колата да помогне на Маргарет. Съобщи и името на пицарията в СоДо. При последния си телефонен опит откри Боби Гейнс на работното й място.

— Би ли си взела един час „свободно време“, за да ми направиш една услуга?

— Само кажи каква, лейтенант.

— Ще се повозиш с мен. Може да ми е нужно подкрепление. Едно момиче от Приюта — в напреднала бременност — ми е оставило съобщение, че е загазило. Отседнало е над една евтина пицария и си мисля, че щом е получило стая, значи е замесен някой сводник или наркодилър — знаеш в какво се забъркват тези момичета. — Дафни замълча за миг, после добави: — Като сме две, шансовете са по-добри. — Усмихна се, опитвайки се да убеди Гейнс. Ако нещата прераснеха в нещо повече от услуга, Лу щеше да го обяви за полицейско наблюдение.

— Дай ми пет минути. Ще се срещнем в гаража.

Докато караше на юг от Сейф няколко минути по-късно, Гейнс я попита:

— Има ли нещо друго, което трябва да знам, лейтенант?

Матюс обясни накратко взаимоотношенията си с Маргарет. Накрая каза:

— Обещах на Лу, че ще продължа да нося микрофона, но да си призная, не искам този разговор да минава през диспечера, защото пък обещах на момичето, и то преди седмици, че ще се отзова като жена, а не като полицай.

— Тези устройства изпращат сигнал само на стотина метра, лейтенант. Няма начин да бъде чут от диспечера.

— Добре — отвърна психоложката.

— Значи аз ще слушам от колата и ако е необходимо, ще осигуря подкрепление.

— Точно така.

— Няма проблем — отвърна Гейнс.

Трафикът намаля, като подминаха двата стадиона, а гледката ставаше все по-грозна, докато навлизаха в квартала на доковете и складовете.

— Значи аз ще се спотайвам, освен ако не възникне проблем, нали така? Ако се нуждаеш от мен, искаш ли някаква парола? — попита Боби.

Матюс бе обмисляла такава възможност, но й хрумна по-добра идея:

— Не. Просто ще изкрещя за помощ.

Гейнс се усмихна:

— Договорихме се.

* * *

Обучението в школата и миналият опит накараха Матюс да отдели още няколко минути, за да огледа района в непосредствена близост, като направи пълна обиколка на кварталчето, където се намираше „Пицария Марио“.