Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 211
Ридли Пиърсън
— Нямаше да прозвучи много убедително.
— Така е. И тези момичета. Вече ми се носи слава. Знаеш каква. Ако нещо подобно излезе на бял свят… — Той погледна към сержанта. — Разбираш ли, Джон? — Употребата на малкото име на Ламоя явно малко го затрудни. — Това
Докато Нейтан осъзнаваше последствията от своето признание, Ламоя пресмяташе колко време щеше да му е необходимо, за да избяга от предната седалка — вратите бяха заключени и щеше да се наложи да направи нещо по въпроса.
— Искам да кажа… относно това, че ти помагам… това, разбира се, ме обърква. Аз съм длъжен да помагам и знам какъв е дългът ми. — Сега Прейър говореше на себе си и този факт разтревожи сержанта още повече. — Трябваше да разкажа това по-рано, окей? Съгласен съм. Но ти можеш да видиш нещата от моята гледна точка.
— Разбира се, че мога. — Не прозвуча много убедително, дори и на самия него.
— Ако подобно нещо се разчуе, с мен е свършено. Ще продавам билети за паркинга на някой търговски център. Дай ми някакъв шибан шанс.
— Определено има възможност да излезеш чист — успокои го Ламоя.
— Ако кажеш на някой от кого си получил тази информация, с мен е свършено. Разбираш, нали?
— О, да. Ние сме добри в това.
— Колко добри?
— Нека уточним нещо — каза сержантът. — Видял си онзи другия на противопожарната стълба, но не си успял да го разгледаш хубаво.
— Дигнах си чукалата оттам, вече ти казах. — Заместник-шерифът млъкна, обмисляйки това. — Смяташ, че е бил братът, онзи мръсник, дето тормози Дафни.
Ламоя не каза нищо. Не му хареса, че Прейър нарече Матюс на малко име. В момента се почувства настроен невероятно покровителствено към нея.
Нейтан заяви:
— Нямам нищо против да кажа, че съм видял него, ако се нуждаеш от това, ако то помогне на сегашното ви положение. Стига да успеем да сключим някаква сделка. Може би си наясно, че мотаенето ми там директно ме въвлича в това.
Чуваше ли се този клоун? Джон си имаше работа с патологичен лъжец, мъж, който би казал всичко на една жена, за да си легне с нея, всичко на едно ченге, за да запази досието си чисто. Сержантът рече:
— Ето какво е мнението ми, Нейт: имаш известен шанс за измъкване, но трябва се потрудиш.
— Шанс за измъкване — съгласи се заместник-шерифът, като кимна леко. — И аз се опитвам да ти кажа същото.
— Ще се наложи да разкажеш всичко това отново.
— Не и официално, не. Мамка му, няма начин. Забрави. Ако ме извикаш отново в стаята за разпити, ще постъпя като сержант Шулц. Ще видиш грозния ми полицейски задник. Аз? Да правя свирки на разни тежкари, как ли пък не.
Дясната ръка на Ламоя напипа бутона, с който се заключваше вратата — постара се движението му да остане незабелязано. Въздухът изведнъж му се стори с няколко десетки градуса по-горещ. Натисна бутона и изщракването му прозвуча като изстрел от пистолет със заглушител.
— Нали знаеш, Нейт, подобни лайна довършват и най-добрите.
— Вкарай ме там и ще се сдобия с лоша форма на ларингит.
— Сиатълското полицейско управление и Окръжната шерифска служба, говорим за две различни неща — напомни му сержантът. — Едната ръка не винаги мие другата. Ще те третираме като информатор и ще запазим личността ти в тайна. — Това бе невъзможно, но Прейър си мислеше, че знае повече за детективската работа, отколкото знаеше в действителност.
