Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 208

Заместник-шерифът спря патрулката до тротоара, отключи предната врата и сержантът се качи вътре.

— Какво искаш, по дяволите? — попита Прейър, като включи сигналната зелена лампа на колата и потегли. Ламоя чу, че ключалката на вратата изщрака отново и за първи път изпита безпокойство.

— Не съм длъжен да правя това — започна Джон. — Дори не знам защо си създавам главоболия заради теб.

Заместник-шерифът изгледа с пламнал поглед спътника си, вдигна глава и подмина мълчаливо няколко пресечки. После каза:

— Така ли?

— Така — отговори сержантът.

— Тогава ще те попитам отново: Какво искаш, по дяволите?

— В онзи „Макдоналдс“, който използва като алиби за нощта, в която Мери-Ан Уокър е била хвърлена от моста Аврора, през същата нощ е имало пожар — подпалил се е един фритюрник. — На лицето на Прейър се изписа ужас. — Противопожарната команда е получила обаждането в девет и петдесет и четири вечерта. Пожарникарите са пристигнали на мястото в десет часа и седем минути. Което означава, че когато си отишъл там, заведението не е работело. — По шосето изсвистяха мокри гуми. Движението по Бродуей беше натоварено по всяко време на денонощието. — По дяволите, ние сме длъжни да проверим всичко — алиби, свидетели и така нататък — и ти знаеш това, Прейър, тъпо лайно такова. Ако не друго, поне е трябвало да провериш алибито си.

— Мамка му.

Още пет пресечки прелетяха край прозорците като хаос от мокри цветове. Тази част на Бродуей гъмжеше от колежани. Ламоя с удивление осъзна, че всяка година те му изглеждаха все по-млади.

Най-накрая заместник-шерифът каза тихо:

— Нямаше начин да се разбера с някой от вас. И знаеш ли защо? Защото дойдохте на масата за разпити предубедени към мен.

— О, я стига.

— Ако ви бях казал истината, щях да си изгубя значката.

— Нищо чудно.

— Правиш си шеги с това, така ли?

— Аз и Попай: „Аз съм това, което съм.“

— Майната ти.

— Как мислиш, защо съм тук, Нейт? Ако исках да те арестувам, щях да се обърна към шефовете си или към прокуратурата. Трябва ли да искам да те арестувам за това убийство, Нейтан? Или първо би трябвало да изслушам твоята версия за случилото се? — Нямаше значение, че вече бе разговарял с Хил и че тя би трябвало вече да се е обадила на прокурора; нямаше значение, че ако бяха завлекли Прейър в Кутията, той щеше да се позове на правото си на адвокат и да си затвори устата. Ламоя се надяваше отчаяно, че като правеше това в уюта и безопасността на патрулката на заместник-шерифа, като му предлагаше втори шанс, Прейър можеше да не забележи плаващите пясъци, в които можеха да нагазят сега.