Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 207

— Така казвате вие.

— Убеди ме, че греша.

Вандърхорст погледна нагоре към Болд с отчаяни очи.

Силно почукване по вратата накара психоложката да подскочи. За момент тя се бе пренесла в Подземието заедно с Вандърхорст. В стаята влезе една жена в полицейска униформа.

— Лейтенант — каза тя, като се обърна към Лу. — Те са тук.

Антъни Шапиро мина покрай нея, като я избута настрани с тялото си, високо едва сто и шейсет сантиметра. Беше облечен в тъмносин копринен костюм, който струваше колкото едномесечната заплата на Болд. Той каза на заподозряния:

— Нямаме повече работа тук, Вандърхорст. Не казвайте нито дума повече. — Адвокатът изгледа ядосано Болд. — Засрамете се, лейтенант. И то през уикенда! — Той забеляза касетофона, чиито касети още се въртяха. След това си даде сметка за присъствието на психоложката. Двама лейтенанти в една и съща стая за разпити, и то работещите в екип Болд и Матюс — тази мисъл, изглежда, най-накрая достигна до съзнанието му.

— Кажете ми, че сте държали устата си затворена, сър — обърна се Шапиро към своя клиент.

— Кой, по дяволите, сте вие? — попита заподозряният.

Адвокатът наклони глава и въздъхна.

— Окей — обърна се той към Болд. — Кажете ми колко лошо е положението.

Лейтенантът се усмихна за първи път от седмици насам. Не беше необходимо да казва нищо повече.

50.

Без Прейър

Когато Болд и Матюс започнаха разпита на Вандърхорст, Ламоя затвори телефона с треперещи ръце. Една муха кацна на стената на кабинета му и той остана загледан в нея, докато тя се почистваше, потривайки крачета като картоиграч, който загрява дланите си преди голямата игра. Като детектив, Джон преследваше фактите един по един, с други думи вървеше по дирята от трохите — клише, което отразяваше изключително точно действията му в момента.

Дългоочакваният доклад на Нейтан Прейър лежеше на бюрото му — един зле написан преразказ на събитията, по време на които заместник-шерифът беше съставил акт за превишена скорост на Мери-Ан Уокър една седмица преди смъртта й, както и алибито му за нощта, в която бе умряла жената — едно нощно дежурство, през което, по собствените му признания, той си бе дал почивка, наричана от полицаите „свободно време“, през критичния интервал от двадесет и три часа до полунощ.

Ламоя позвъни на Матюс, която се намираше на горния етаж, за да сподели с нея важната информация, която току-що бе получил от управителя на закусвалнята „Макдоналдс“, намираща се до летището. Понеже се бе надявал, че тя може да се включи в разпита на управителя или поне да отбележи неговия напредък, сержантът изпита разочарование, когато се включи гласовата й поща. Изхождайки от най-важното — Прейър скоро щеше да приключи дежурството си, — той реши да действа без нея.

Докато пътуваше през града, Джон се обади на Джанис Майер, компютърна специалистка от криминалната лаборатория, и поиска от нея невъзможното. Джанис не знаеше паролата. Той бе разчитал именно на това.

* * *

Благодарение на компютърната технология бе успял да определи местонахождението на Прейър. Окръжната шерифска служба следеше движението на всяка от патрулните си коли. Вместо да помоли диспечера на ОШС да се свърже по радиостанцията със заместник-шерифа или да изпрати текстово съобщение на мобилния информационен терминал на патрулката му, Ламоя поиска от него да му съобщи местонахождението на мъжа или назначението му. Като служител на Сиатълското полицейско управление, сержантът нямаше власт да извика Прейър на разпит, но не виждаше нищо лошо в това да посети заместник-шерифа с касетофон в джоба. Въоръжен с благословията на прокуратурата и с информацията, че кола 89 в момента се намираше между Медисън и Мериън и се движеше на юг по Бродуей, следвайки един лесно предвидим дежурен маршрут, Ламоя паркира джетата си пред един магазин за рамки на Бродуей, отиде на автобусната спирка и започна да се оглежда за патрулната кола. След няколко минути я забеляза, включи касетофона на запис и излезе на улицата, вдигайки палец като стопаджия. Искаше срещата му с Прейър да изглежда колкото се може по-случайна и безобидна.