Читать «Изкуството на заблудата» онлайн - страница 12

— Имате предвид някакъв неин приятел? — попита тя.

— Чакайте, кажете ми, че това не е Мери-Ан — каза той. — Кажете ми, че това не се е случило.

— Как се казва приятелят й?

— Лени Нийл. — В гласа му все още звучеше надежда. — Описанието във вестника… кажете ми, че греша, че не е на Мери-Ан.

Матюс потърси с поглед място, където да седне, но размисли. Не й харесваше как мирише тук, нито плясъкът от изсипването на мъртвата риба върху масите за почистване. Не й се нравеше тъгата в изморените очи на Уокър, нито мисълта, че Ламоя й беше прехвърлил това задължение, за да бъде тя човекът, който ще съобщи лошата вест.

— Анна също е чистачка на риба — каза младежът. — Босът смята, че по някакъв начин аз съм виновен, задето я няма никаква. Затова върша и нейната работа, чистя два пъти повече риба. — Той се поколеба. — Тя нямаше да ме зареже така — щеше поне да се обади или нещо подобно. Това тяло… прилича ли на нейното?

— За нещастие тялото трудно може да се оприличи на някого, господин Уокър. Престояло е твърде дълго във водата. А сега ми кажете как по-точно реагира този Лени Нийл, когато го попитахте за нея? И ви умолявам да си припомните какво ви е казал, а не какво смятате, че ви е казал. — Тя се спря отново. — Доколкото разбирам, вашата сестра живее с това лице или е свързана с него по начин, който предполага, че той може да знае къде се намира?

— Той я клати, ако питате за това. И да, може да се каже, че тя живее с него на свободни начала, откакто вече не притежаваме корабчето. За което, така а или иначе, е виновен Нийл. Щото щом започнаха да живеят заедно, тя ме заряза да се оправям сам — тридесет години ловене на риба от нашето семейство в тези води отидоха на вятъра, — заради което шибаните банкери едва не ми смъкнаха кожата от гърба, благодаря.

— А реакцията на господин Нийл на вашето обаждане?

— Неубедителна — отговори Уокър. Мъртвите риби го очакваха, струпани на купчина. — Имате ли нещо против? — попита той, посочвайки масата.

Психоложката имаше, но му каза, че няма, така че двамата отидоха до масата за почистване, където Уокър, сложил отново ръкавиците си, заработи с извитото острие на ножа с такива привични и умели движения, че те граничеха с грациозност. Той изкормваше рибите и трупаше вътрешностите им на бяла, хлъзгава купчина.

— Ако обичате, предайте ми разговора. Поискали сте да говорите с Мери-Ан и…?

— Слушайте, госпожо… лейтенант… или каквато сте там… Нийл е едно миризливо лайно. Аз знам това и той знае, че аз го знам. Нийл я пребива, а тя се връща отново при него и аз не разбирам тази шибана работа, схващате ли? А аз? Аз съм загрижен за нея, пък тя ми казва да си гледам работата, сякаш аз съм отрепката, а не онзи скапаняк, с когото живее, така че това, което имам предвид, е, че не сме провели истински разговор, аз и Нийл. Той в общи линии ми каза да си гледам работата.

— Какви бяха точните му думи?

— Просто ми кажете, че това не е тя. — Пръстите на Уокър са раздвижиха, острието направи разрез и по пътя си пое още една изкормена риба.