Читать «Пътят на дракона» онлайн - страница 21

— Не разбирам как е възможно банката да вземе страната на Имперска Антеа — каза Ситрин.

— Не взимаме тяхна страна — възрази Безел.

— Но не взимаме и страната на принца. А става въпрос за война.

Безел се засмя. Смехът му беше много хубав. Ситрин се ядоса, но веднага му прости, когато той се пресегна и докосна ръката й.

— Не е война, а театрално представление — каза той. — Банда негодяи са си уговорили среща на бойно поле извън града, където да размахат пръчки и мечове пред носовете си, да вдигнат шум, колкото да задоволят чувството си за чест, след което ще отворим портите пред армията на Антеа и ще ги оставим да ръководят парада няколко години.

— Но принцът…

— Ще замине в изгнание. Може и да го затворят, но по-вероятно ще го пратят в изгнание. Така стават нещата. Баронеса от Жилеа се омъжва за принц от Астерилхолд и крал Симеон решава, че Антеа трябва да възстанови равновесието, като нахлуе в Свободните градове. И си намира повод да обяви война на Ванаи.

Ситрин смръщи вежди. Безел изглеждаше толкова развеселен, толкова спокоен. Което правеше нейните страхове да изглеждат наивни. Глупави. Тя се заинати.

— Чела съм за войните. А и учителят по история разказва други неща, не като твоите.

— Истинските войни може и да са различни — каза Безел и сви рамене. — Ако Антеа тръгне в поход към Биранкор или Кешет, тогава да. Това обаче? Това е нищо работа, буря в чаша вода, пиленце.

Женски глас извика Безел. Търговска щерка с дълбоко изрязан кафяв корсаж и широка пола от небагрен лен. Безел се надигна от мястото си до Ситрин.

— Работата ме зове — каза с блясък в очите. — А и ти по-добре се прибирай, преди старата Кам да е откачила. Колкото до другото, имай вяра на магистър Иманиел. Той се занимава с това отдавна, много по-дълго от теб и мен взети заедно, така че знае какво прави.

Ситрин кимна, после се загледа след Безел, който слизаше на бегом по стъпалата към тъмнокосата девойка. Поклони й се, тя пък се сгъна в реверанс, но всичко това се стори фалшиво на Ситрин. Официалности, които служат вместо любовна игра. Безел сигурно си мислеше, че Ситрин не знае какво е любовна игра. Гледаше ги намусено как тръгват под ръка по светлите улици и мостове на Ванаи. Подръпна ръкавите си и за стотен път си помисли, че Медеанската банка е можела да избере цветове, които да й отиват повече. Нещо зелено например.

Ако и двамата й родители бяха първокръвни или синаи, сигурно щеше да има семейство, което да я приеме. Вместо това кралицата беше отнела бащините й титли в Биранкор и ги беше дала другиму. Майчиният й клан в Принцеп С’Аналде учтиво беше отказал да вземе под крилото си полукръвно дете.

Ако не беше банката, Ситрин щеше да се озове на улицата. За щастие баща й беше вложил част от златото си при магистър Иманиел и като негова единствена наследница Ситрин бе поверена на банката, където да живее, докато навърши необходимата възраст, за да подпечатва с окървавен палец договори от свое име. Още две лета и това щеше да стане. Видеше ли веднъж деветнайсетото си слънцестоене, Ситрин щеше да се превърне в състоятелна жена и да се изнесе от малката къща близо до Големия площад, където местният клон на Медеанската банка въртеше бизнеса си.