Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 9
Брандън Сандърсън
Както винаги, Вълшебният меч уби странно; макар да преминаваше леко през камък, стомана или какъв да е неодушевен предмет, металът се замъгляваше при допира с жива кожа. Премина през шията на стража без следа, ала щом това се случи, очите на човека запушиха и загоряха. Почерняха, обърнаха се навътре и той падна напред, мъртъв. Вълшебният меч не режеше жива плът; той прекъсваше самата душа.
Горе първият страж остана бездиханен. Успял беше да застане на крака, ако и да бяха побити в тавана на коридора.
— Мечоносец! — викна той. — Мечоносец напада залата на краля! На оръжие!
Сет се наведе и взе падналото отгоре копие. При това изпусна дъха, който сдържаше от поемането на Светлината на Бурята насам. Поддържаше го дотогава, но двете лампи нямаха много Светлина, така че скоро щеше да му се наложи да диша отново. Вече не сдържаше дъха си и Светлината започна да се оттича по-бързо.
Сет опря дръжката на копието в пода, после погледна нагоре. Стражът горе спря да вика, широко отвори очи, когато краищата на ризата му взеха да се обръщат надолу, щом земята под него възвърна надмощието си. Издигащата се от тялото му Светлина трепна.
Сведе очи към Сет. Към копието, което сочеше право към сърцето му. От каменния таван наоколо изпълзяха виолетови духчета на страха.
Светлината свърши. Стражът падна. Завика, когато удари копието и то прониза гърдите му. Сет остави копието да падне с приглушено тупване, понесено към земята от гърчещото се в края му тяло. С Вълшебния меч в ръка той зави по един страничен коридор, следвайки картата, която беше запаметил. Надзърна иззад ъгъла и се долепи до стената, тъкмо когато група стражи стигнаха при мъртъвците. Новодошлите веднага започнаха да викат и тревогата се разнесе нататък.
Нарежданията бяха ясни. Да убие краля, но да го видят как прави това. Нека алетите знаят, че идва, и да знаят какво прави. Защо? Защо паршендите склониха на този договор, само за да изпратят убиец в нощта на подписването му?
Тук, по стените на коридора, грееха повече скъпоценни камъни. Крал Гавилар обичаше пищната показност и не можеше да знае, че оставя източници на сила, които Сет да използва при своите Оттласквания. Нещата, които Сет вършеше, не бяха виждани от хилядолетия. От онези времена почти нямаше истории, а легендите бяха ужасяващо неточни.
Сет отново надникна в коридора. Един от стражите на пресечката го съгледа и взе да сочи и да крещи. Сет се постара стражите да го огледат добре и се отдръпна. Докато тичаше, вдъхна дълбоко и пое Светлина от лампите. От нея тялото му оживя, скоростта му се увеличи, мускулите му пращяха от енергия. Вътре в него Светлината стана буря; кръвта забумтя в ушите му. Беше едновременно страховито и прекрасно.
