Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 10

Два коридора надолу, един встрани. Той рязко отвори вратата на някакъв склад и се позабави за миг — тъкмо колкото един от стражите да завие зад ъгъла и да го види — преди да се шмугне в стаята. Подготвяйки се за Пълно Оттласкване, той вдигна ръка и призова Светлината на Бурята да се влее в нея и така кожата му заблестя ярко. После замахна към рамката на вратата, пръскайки я с бяла светлина като боя. Затръшна вратата, точно когато стражите пристигнаха.

Светлината на Бурята задържаше вратата на място със силата на сто ръце. Пълното Оттласкване обвързваше предметите един с друг и ги държеше здраво, докато Светлината свършеше. За създаването му отиваше повече време, отколкото за Основното Оттласкване, и източваше Светлината на Бурята много по-бързо. Дръжката на вратата се разтресе, после дървото започна да пращи, щом стражите се хвърлиха с цялата си тежест, а някой се провикваше за брадва.

Сет прекоси помещението с отривисти крачки, заобикаляйки складираните загърнати мебели. Мебелите бяха с червени тапицерии и скъпа тъмна дървесина. Стигна далечния край и — подготвяйки се за поредното богохулство — вдигна Вълшебния меч и направи хоризонтален разрез в тъмносивия камък. Камъкът се сряза лесно; Вълшебният меч можеше да пререже всеки неодушевен предмет. Последваха два вертикални среза и още един долу, отделяйки голям квадратен блок. Сет притисна ръката си в него и заповяда на Светлината да се влее в камъка.

Зад него вратата почна да се пропуква. Погледна през рамо и се съсредоточи върху тресящата се врата, Оттласквайки каменния блок в тази посока. Върху дрехите му кристализира скреж — Оттласкването на нещо толкова едро изискваше много Светлина на Бурята. Вихрушката вътре в него стихна — като ураган, укротен в ръмеж.

Пристъпи встрани. Грамадният каменен блок се разтресе при плъзването си в стаята. Преместването му би било невъзможно по нормален начин. Собствената му тежест щеше да го задържи върху камъните долу. Ала сега тъкмо тя го изтегли от тях; за камъка сега вратата на помещението беше долу. С дълбок стържещ звук каменният блок се отдели от стената и загромоли във въздуха, прегазвайки мебелите.

Войниците най-сетне разбиха вратата, с препъване влязоха в стаята и тъкмо тогава огромният блок се стовари върху тях.

Сет загърби ужасния звук на виковете, разцепването на дървото, трошенето на кости. Той сведе глава, пристъпи през новата дупка и излезе в коридора оттатък.

Ходеше бавно, привличаше Светлина от лампите, край които минаваше. Тя се вливаше в него и възпламеняваше нова буря вътре. Лампите гаснеха и коридорът притъмня. В края му имаше солидна дървена врата и докато Сет приближаваше, от зидарията почнаха да се измъкват духчета на страха — лепкави пурпурни клъбца, които се насочваха към вратата. Бяха привлечени от изпитвания от хората оттатък ужас.

Сет отвори вратата и влезе в последния коридор към покоите на краля. Край пътеката бяха наредени високи червени керамични вази, а между тях стояха нервни войници. Бяха от двете страни на дълъг тесен килим. Той бе червен като кървава река.