Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 69

Защо минаваха през всичко това? Какъв беше смисълът? Защо тичаха толкова много? Трябваше да бранят моста, техния скъпоценен товар, имуществото. Трябваше да крепят небосвода и да тичат, трябваше…

Изпадаше в унес. Краката, тичането. Раз, два, раз, два, раз, два.

— Стой!

Спря.

— Вдигай!

Вдигна ръце.

— Пускай!

Отстъпи, после наведе моста.

— Бутай!

Бутна моста.

— Умри.

Това беше неговата команда и я добавяше всеки път. Отпусна се на камъка, една скална пъпка бързо прибра ластарите си, когато той се допря до тях. Затвори очи, повече не го беше грижа за крампите. Изпадна в транс, в полусън, който сякаш продължи само половин удар на сърцето.

— Стани!

Стана, препъвайки се на окървавените си нозе.

— Премини!

Премина, без да си направи труд да погледне смъртоносната бездна от двете страни.

— Тегли!

Грабна дръжката и задърпа моста подире си над пропастта.

— Обърни!

Каладин спря занемял. Не разбра тази заповед; досега Газ не беше я давал. Войниците се строяваха като се движеха с онази смес от уплаха и принудено спокойствие, която хората често преживяваха преди сражение. Няколко духчета на очакването — като червени ленти, издигащи се от земята и плющящи на вятъра — започнаха да изникват от скалата и да се веят сред войниците.

Битка?

Газ стисна Каладин за рамото и го запрати към предната част на моста.

— В този момент новите отиват отпред, Твоя милост — сержантът злобно се ухили.

Каладин тъпо вдигна моста над главата си заедно с другите. Тук дръжките бяха като в задната част, но пред лицето му имаше изрязан отвор, през който можеше да вижда навън. Всички мостови бяха сменили позициите си; мъжете, които бяха тичали отпред, се преместиха отзад, а онези от задната част — и Каладин, и дълголикият — отидоха отпред.

Каладин не попита каква е целта. Не го интересуваше. Все пак отпред му хареса; беше му по-лесно да тича, когато виждаше какво има пред него.

Платата бяха сурови, брулени от бурите земи; тук-там имаше туфи трева, но скалата беше прекалено твърда и семената не можеха да се заровят изцяло. По-често се срещаха скалните пъпки, растяха като мехури из цялото плато и приличаха на камъни колкото главата на човек. Много от тях бяха отворени и ластарите им се влачеха като тлъсти зелени езици. Някои даже цъфтяха.

След толкова часове дишане в задушливото затворено пространство под моста, тичането в предната редица беше едва ли не облекчение. Защо дадоха такова чудесно място на новия?

— Таленелат’ Елин, носителю на всички страдания — промълви ужасено мъжът вдясно от Каладин. — Тази битка ще е страшна. Вече са се строили! Страшно ще е!

Каладин примигна и се вгледа съсредоточено към приближаващата пропаст. От другата й страна стояха хора с пъстра червено-черна кожа. Носеха странни ръждивооранжеви брони, които покриваха предмишниците, гърдите, главите и краката. Трябваше цял миг, та притъпеният му ум да схване.