Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 67
Брандън Сандърсън
— Пускай!
Пристъпиха встрани, хората изпод моста хванаха страничните дръжки. Беше неудобно и трудно, но те очевидно имаха опит. Удържаха моста да не се преобърне, докато го полагаха на земята.
— Бутай!
Каладин объркан се отдръпна, а мъжете забутаха, уловили дръжките отстрани и отзад на моста. Бяха на ръба на пропаст без постоянен мост. Недалеч останалите отряди бутаха своите мостове напред.
Каладин се озърна през рамо. Армията наброяваше две хиляди души, облечени в наситено зелено и блестящо бяло. Хиляда и двеста тъмнооки копиеносци, няколкостотин кавалеристи на редки и скъпи коне. Зад тях идеше голяма група тежки пехотинци — светлооки в яки брони, с грамадни боздугани и квадратни стоманени щитове. Изглежда преднамерено бяха подбрали място, където пропастта беше тясна и платото от тази страна беше малко по-високо от това от другата. Мостът беше два пъти по-дълъг от ширината на пропастта тук. Газ наруга Каладин и той се присъедини към другарите си и затика моста по неравния терен със стържещ звук. Когато мостът тупна от другата страна на пропастта, отрядът отстъпи и кавалерията премина в тръс оттатък.
Каладин беше прекалено изморен, за да гледа. Рухна на камъните, легна на гръб и заслуша тропането на пехотинците по моста. Обърна глава. Останалите мостови също бяха налягали. Газ вървеше между отрядите с щит на гърба, клатеше глава и си мърмореше, че нищо не струват.
Каладин жадуваше да остане да лежи тук, да гледа небето и да се откъсне от света. Опитът му обаче подсказваше, че така ще се схване. Това би превърнало обратния път в още по-голямо мъчение. Опитът… принадлежеше на друг човек от друго време. Едва ли не от дните на сянката. Но, ако Каладин не можеше повече да
И така, стенейки, Каладин се насили да седне и започна да разтрива мускулите си. Войниците преминаваха по моста в редици по четирима, с високо вдигнати копия и с щитове пред гърдите. Газ ги наблюдаваше с видима завист, а около главата му пърхаше каладиновото вятърно духче. Въпреки изтощението, Каладин за миг изпита ревност. Защо тя наобикаля този фукльо вместо него?
След няколко минути Газ забеляза Каладин и му се намръщи.
— Чуди се защо не лежиш — обади се познат глас. Мъжът, който тичаше редом с Каладин, сега лежеше недалеч от него и зяпаше в небето. Беше възрастен, косата му сивееше, а дългото му обветрено лице подхождаше на благия глас. Изглеждаше изтощен колкото и самият Каладин.
Каладин продължи да разтрива краката си, като умишлено не обръщаше внимание на Газ. После отпра ивици от торбестата дреха и превърза стъпалата и раменете си. За щастие, като роб беше навикнал да ходи бос и нараняванията не бяха твърде лоши.
Когато привърши, и последните пехотинци преминаха по моста. Подире им дойдоха няколко светлооки ездачи с бляскави брони. Сред тях яздеше един мъж с великолепна, полирана червена Вълшебна броня. Различаваше се от онези, които Каладин беше виждал — говореше се, че всяка е отделно произведение на изкуството — но носеше същото