Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 6

Сътрапезниците на престолонаследника нямаха значение. Сет се държеше далеч от него, до стените, и подмина барабанистите. Около тях из въздуха се стрелкаха музикални духчета и приемаха формата на въртящи се прозрачни панделки. Когато Сет подмина барабанистите, те го забелязаха. Скоро щяха да се оттеглят заедно с всички останали паршенди.

Не личеше да са обидени. Не личеше да са ядосани. И при все това щяха да нарушат договора, който беше в сила едва от няколко часа. Нямаше смисъл. Но Сет не задаваше въпроси.

Към края на помещението той премина край редици нетрепващи лазурни светлини, които изникваха в ъгъла между стената и пода. В тях имаше сапфири, заредени със Светлина на Бурята. Богохулно. Как можеха хората по тези земи да ползват нещо толкова свято просто за осветление? И по-лошо — за алетските учени се говореше, че са близо до създаването на нови Вълшебни мечове. Сет се надяваше това да е просто самозалъгване и хвалби. Защото, ако наистина се случеше, светът щеше да се промени. Вероятно така, че хората във всички страни — от далечния Тайлена до извисяващата се Я Кевед — щяха да говорят алетски на децата си.

Величави хора бяха тези алети. Дори и когато бяха пияни, у тях имаше естествено благородство. Високи и добре сложени, мъжете носеха тъмни копринени дрехи, закопчани от двете страни на гърдите и изкусно избродирани със злато и сребро. Всеки от тях приличаше на генерал на бойното поле.

Жените бяха още по-великолепни. Носеха пищни копринени рокли, плътно прилягащи, ярките им цветове — в контраст с предпочитаните от мъжете тъмни тонове. Левият ръкав на всяка рокля беше по-дълъг от десния и покриваше ръката. Алетите имаха странно чувство за благоприличие.

Чисто черните си коси вдигаха на върха на главата или в сложни плитки, или на свободни вълни. Вплитаха често златни панделки или орнаменти и скъпоценни камъни, които бляскаха със Светлината на Бурята. Красиво. Богохулно, но красиво.

Сет напусна залата за празненства. Веднага прекрачи прага на Просешкия пир. Това беше алетска традиция — зала, където някои от най-бедните мъже и жени в кралството получаваха пир в допълнение на тържеството на краля и неговите гости. Някакъв мъж с дълга сиво-черна брада се беше проснал на вратата с глупава усмивка, но Сет не можа да прецени дали е от виното или от слабоумие.

— Виждал ли си ме? — попита човекът завалено. Изсмя се и започна да ломоти неразбираемо, като се протягаше за винения мях. Значи все пак беше от пиенето. Сет бързо отмина и продължи покрай редица статуи на Десетте Вестителя от древното воринско богословие. Йезерезе, Иши, Келек, Таленат. Преброи ги един по един и осъзна, че са само девет. Очевидно липсваше един. Защо статуята на Шалаш беше премахната? За крал Гавилар се говореше, че е много ревностен в своето воринско преклонение. Прекалено отдаден според разбиранията на някои хора.