Читать «Пътят на кралете (Том I)» онлайн - страница 310

Встим посрещна шина и направи особен поклон — с длани към земята.

— Тан бало кен тала — каза той. Рисн не знаеше какво означава това.

Мъжът с наметалото — земеделецът — кимна почтително, а един от ездачите слезе от коня и пристъпи напред.

— Щастливи ветрове те доведоха, приятелю — той говореше тайленски много добре. — Този, който преумножава, се радва на безопасното ти пристигане.

— Благодаря ти, Треш, сине на Есан — отговори Встим. — Благодаря и на Този, който преумножава.

— Какво си ни донесъл от твоите далечни земи, приятелю? — попита Треш. — Още метал, надявам се?

Встим махна и няколко стражи донесоха тежък кош. Оставиха го на земята, свалиха капака и разкриха причудливото му съдържание. Парчета метални отпадъци, преди всичко във формата на парчета от черупки или на дърво. На Рисн й приличаше на боклук, който по някаква невъобразима причина е превърнат в метал чрез Превръщател.

— Ах — зарадва се Треш и приклекна да разгледа стоката. — Прекрасно!

— Нито частица от метала не е добита от руда — обясни Встим. — Нито една скала не е била раздробена или стопена, за да се извади металът, Треш. Получен е от черупки, кори или клони. В потвърждение разполагам със свидетелство, подпечатано от петима отделни тайленски нотариуси.

— Нямаше нужда да правиш такова нещо — отговори Треш. — Отдавна си спечелил доверието ни.

— По-добре да съм точен. Търговец, който е небрежен при договарянето, има врагове, а не приятели.

Треш се изправи и плесна три пъти с ръце. Мъжете в кафяво със сведени погледи свалиха задната страна на една от каруците и показаха кошовете вътре.

— Останалите, които идват при нас — отбеляза Треш, докато вървяха към каруцата, — като че ли се интересуват само от конете. Всеки иска да купува коне. Но не и ти, приятелю. Защо?

— Изискват много грижи — отговори Встим. — Пък и често няма добра възвръщаемост за толкова скъпо вложение.

— И това не се отнася за тези тук? — попита Треш и вдигна един от леките кошове. Вътре имаше нещо живо.

— Съвсем не. За пилетата мога да взема добра цена и те искат малко грижи, стига да ги нахраниш.

— Донесли сме ти много пилета. Не мога да повярвам, че ги купуваш. Те изобщо не струват толкова, колкото си мислите вие, чужденците. А вие ни давате срещу тях метал! Метал, който не е омърсен от унищожаването на скали. Истинско чудо.

Встим вдигна рамене.

— Там, откъдето идвам, тези боклуци не струват нищо. Правят се от ардентите с помощта на Превръщателите. Не могат да правят храна, защото ако сбъркат, тя става отровна. Затова превръщат отпадъците в метал и го изхвърлят.

— Но той може да се обработва!

— Че защо да го обработваш, когато можеш да издялаш предмета от дърво точно както го искаш и след това да го Превърнеш?

Треш само умислено поклати глава. Рисн на свой ред наблюдаваше с почуда. Това беше най-безумната търговска сделка, която тя беше виждала през живота си. Обикновено Встим спореше и се пазареше жестоко. А тук преспокойно разкриваше, че стоката му нищо не струва!

Всъщност и по-нататък в разговора двамата мъже доста се потрудиха да обясняват колко безполезни са стоките им. Най-сетне се споразумяха — макар че Рисн не разбра как — и скрепиха сделката с ръкостискане. Няколко от войниците на Треш почнаха да разтоварват кошове, пълни с пилета, платове и пастърми от рядко срещани меса. Други пък се заловиха да откарат металните отпадъци.